— Дали случайно не е приблизително на моите години, такъв с мустаци?
— Аха — каза пазачът. — Същият.
— Страхотно — отвърнах аз.
Не се налагаше да му показвам снимката.
31.
Една нощ в Джунитаки
С помощта на още малко пари преговорите с пазача протекоха гладко. Разбрахме се да ни вземе от хотела в осем часа, а после да ни откара в овцевъдната ферма горе в планината.
— Е, дезинфекцирането на овцете може да почака и до следобед — отсъди той. Непоклатим реалист. — Притеснява ме друго — допълни пазачът. — От дъжда вчера пръстта се е размекнала и има едно място, където автомобилът може би няма да мине. Затова не е изключено да ви помоля оттам нататък да продължите пеш. Аз нямам никаква вина.
— Не се притеснявайте — отвърнах аз.
Докато се спусках пеш от хълма, внезапно си спомних, че бащата на Плъха има вила на Хокайдо. Сега, като се замислих, се сетих, че преди години Плъха ми го е споменавал няколко пъти. Високо в планината, голямо пасище, Двуетажна къща. Винаги си спомням важни подробности чак след време. Би трябвало да ми хрумне още щом получих писмото на Плъха. Ако се бях сетил, все щях да намеря начин да го издиря.
Ядосан на себе си, продължих да вървя надолу по планинския път, ставаше все по-тъмно. Слизах час и половина, а срещнах само три превозни средства. Две от тях бяха големи дизелови камиони, натоварени с дървен материал, а третото беше малък трактор. И трите се спускаха, но никой от шофьорите не предложи да ме откара. Лично аз предпочитах така.
Когато стигнах в хотела, вече минаваше седем и навън беше тъмно като в рог. Бях премръзнал до мозъка на костите. Малката овчарка подаде носле от къщичката и заскимтя.
Приятелката ми беше облечена в дънки и пуловер по врата и бе напълно погълната от компютърната игра във всекидневната при входа на хотела. Явно преоборудвана гостна, която и досега беше с великолепна камина. Истинска камина с огън от дърва. Освен нея в помещението имаше четири компютърни игри и два китайски билярда — китайските билярди бяха старинни, испански, евтина изработка, модели, каквито няма да видите никъде вече.
— Умирам от глад — каза тя.
Поръчах вечерята и се изкъпах набързо. Докато се подсушавах, се премерих — за пръв път от доста време. Шейсет килограма, както преди десет години. През последната седмица бях стопил излишните два сантиметра около кръста.
Когато се върнах в стаята, вечерята вече беше донесена.
32.
Злощастен завой на пътя
Утринта беше мъглива и прохладна. Домъчня ми за овцете. Сигурно беше жестоко да плуват в такъв ден в студения дезинфектант. Може би не усещат студ? Може би не усещат нищо.
Кратката есен в Хокайдо отминаваше. Плътните сиви облаци на север вещаеха скорошни снегове. С полета от септемврийско Токио до октомврийско Хокайдо бях загубил своята есен. Бях видял началото и края, но не и сърцевината на есента.
Събудих се в шест и си измих лицето. Седнах, сам в коридора и загледах през прозореца, докато стане закуската. В сравнение с предния ден реката беше спаднала и сега беше бистра. По отсрещния бряг се бяха ширнали оризища и докъдето поглед стигаше, поривистият сутрешен ветрец вдигаше вълни сред узрялата висока трева. По бетонния мост мина трактор, отправил се към хълмовете, пърпоренето на двигателя му почти не се чуваше от вятъра. От вече златните брезови гори долетяха три гарвана. Те описаха кръг над реката и кацнаха на перилата на една сграда. Държаха се като съвършени зяпачи от авангардна театрална пиеса. Но бързо се умориха дори от тази роля, отлетяха един по един и се скриха нагоре по течението.
Точно в осем старият джип на пазача вече чакаше пред хотела. Беше с покрив като кашон и ако можеше да се съди по номера върху предния калник, който едвам се четеше, явно беше предназначен за силите за самоотбрана.
— Знаете ли, става нещо странно — каза пазачът веднага щом ме видя. — Опитах се да звънна предварително в планината, но не успях да се свържа.
Ние с приятелката ми се качихме на задната седалка. Миришеше на бензин.
— Кога за последно сте се опитвали да се свържете? — попитах аз.
— Ами май някъде на двайсети миналия месец. Оттогава не съм звънил. Обикновено ми се обажда той, ако има нужда от нещо. Списък с нещата, които да купя.
— Телефонът звънеше ли?