Ангел Грънчаров
Преследване на времето
(Изкуството на свободата)
Предговор
Книгата, която държиш в ръцете си, любезни читателю, говори за «нещо», което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда «добре познато», съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва «да се съобразяваме», но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Впрочем, ние си мислим… «още преди да се замислим», че във времето не е заключена никаква загадка, че «всичко е ясно» и «безпроблемно», но така ли е това? Разбира се, не; когато ни запитат: «А що е време?», почти нищо не можем да кажем — мълчанието е нашият отговор. Това мълчание е многозначително, в него е скрит огромният човешки смисъл на това, което наричаме време. Моята книга, читателю, се опитва да предразположи нашето мълчание по отношение на времето да проговори. Когато мълчим, ние сме най-близо до себе си — не когато «бърборим» и се упойваме от словоохотливостта си. Затова ако нашето загадъчно мълчание за времето проговори, то тогава ще чуем най-важното, онова, което иначе никога няма да научим. Предлаганата книга се опитва да «погледне» в скритото «зад» мълчанието ни — за времето, живота, свободата…
Написаното не е просто философия или психология на времето в обичайния смисъл. То е по-скоро една човешка, т. е. разбираща, философия и психология, един човешки поглед, отправен към неразгаданото тайнство на времето, «взиране» в нас самите — там, където най-малко сме склонни да поглеждаме. Човекът, будният и пробуждащият се човек гледа на «обкръжаващото», на света и «нещата» в него, ала забравя да погледне тъкмо към гледащото: към самия себе си. Тази книга ни напомня онова, което често или непрекъснато забравяме.
Следващите по-долу редове не «вещаят»… самата истина, а са подтик към самостоятелното задълбочаване в нея. Една книга може само да помогне на даден човек в неговото «саморазбиране», в проясняването на самия себе си, но не може да го замени. Както и във всяко друго нещо на този свят, и тук можем да разчитаме единствено на себе си.
Да спрем «за малко» в своето динамично всекидневие, да се вгледаме внимателно в себе си, в своето съществуване — «разполагано» изцяло в непрекъснато отлитащите мигове на времето — да потърсим съдбовния смисъл на това, което правим, е потребно на всеки един от нас. Тази непреодолима потребност е в гърдите на всеки жив и обичащ живота човек, но отвръщаме ли й с нужната откритост? Едва ли: ние често се опитваме да я забравим, оправдавайки се, че «времето не стига за всичко» или дори че «не бива да го разпиляваме за един такъв лукс». Тъкмо затова — и защото то все пак трябва да стигне за всичко — сме длъжни да разберем главното, онова, което определя всичко останало. Моята книга не казва «всичко» за времето — такава цел или такова пожелание биха били абсурдни — но говори за онова, от което зависи всеки един от нас: време, живот, свобода, съдба. Можем ли всекидневно да обръщаме внимание (преди всичко друго) на себе си, на живота у себе си?
Длъжни сме — и затова можем. Всеки един от нас съвпада изцяло със своя живот, а моят живот съвпада с едно все пак ограничено време — с което съм свободен да разполагам както си искам. В този смисъл великата тайна на живота — във властта на която се намираме напълно и без остатък — може да отстъпи само пред един всеотдаен порив за разбиране. Но непреодолимият порив за разбиране — център на нашето влечение към живота — трябва да достигне до самия себе си, до развитата си форма, в едно изкуство на свободата, сведено тук до неуморното преследване на времето — от което не може да се откаже нито един «смъртен», по-скоро живеещ. Книгата, която държиш в ръцете си, прозорливи читателю, показва съвсем ясно, че загадката на времето отстъпва и се разкрива само пред този, който е овладян от любов към живота — и към свободата. Животът и свободата изискват от нас само едно: вярност, непоколебима преданост.