Всеки човек непрекъснато — в скрита, неосъзната и само понякога в явна, промислена форма — живее с тези въпроси, оказвайки се въвлечен и зает с потока на времето, на всекидневието си, с «правенето» на живота си. И ето че достигнахме до момента, в който трябва да поставим цялата проблематика за времето на една чисто практическа основа.
Най-напред трябва да си дадем сметка, че темпът на живота може да бъде «бърз» или «бавен», «забързан» или «забавен» (защо казваме: «забавление» и «забава»? нима идва от «забавяне» на… времето?!), спокоен или неспокоен. Кое от тях за човека е «по-добро» и за предпочитане?
Ясно е, че тук общи «рецепти» няма, че такива опити за «предписване» на общовалиден темп на живот са изцяло неуместни и непрактични. Всеки човек сам, изхождайки от себе си и от нагласата си към своя живот, избира своя личен темп, «скоростта» на осъществяването на живота си. Като че ли самият живот — освен живеещото — ни провокира към един или друг темп и ние сме длъжни да приемем предизвикателството (стига да сме го усетили и разбрали, стига да сме готови и предразположени за адекватен отговор). Дали обаче съществуват все пак някакви зависимости в тази насока, с които е добре да сме наясно? Дали например не трябва да имаме непрекъснато предвид казаното в латинската сентенция:
Нещата тук не са съвсем прости и «саморазбиращи» се — както може би изглежда — тъй като сътвореното в една неуместна прибързаност наистина може да се окаже нежизнеспособно, но от друга страна тъкмо лекотата, с която (за да е «бързо» не трябва и да е «мъчно»!) е направено, говори за съответното вдъхновение и ентусиазъм на неговия товорец; а те, що се отнася до бъдещето на създаденото, не не могат да не повлияят в посока на засилване на жизнеността, т. е. на дълготрайността. Съответно «бавно» правените неща обаче съвсем не са с гаранция, че продължително ще действат, че задълго ще останат — защото те са израз на една «умереност» в изразходването на влаганата в тях жизнена сила, което в същата степен ги прави «измъчени», неестествени, принудително създавани, а значи и фалшиви, недълготрайни. С оглед на това нима не можем да кажем, че