«Без ясната представа за какво живее човек не би се съгласил да живее и по-скоро би се самоунищожил, отколкото да остане на земята.»
Това твърди Достоевски във времето, в което джобните часовници не са били кой знае колко разпространени.
«Сега, напротив, изглежда, че може да се живее по-леко и по-добре, ако животът се окаже изпразнен откъм смисъл.»
— добавя Камю в средата на ХХ век, когато вече съществува цяла мощна индустрия за производство на часовници, когато ръчният часовник «краси» ръката практически на всеки. Дали съществува връзка между смисъл на живота и време едва ли някой се съмнява. Нещо повече, тъкмо смисълът на живота е в пряка зависимост от времето. Но дали
(Шпенглер), привързвайки ни към едно друго, извън нас съществуващо и затова безлично време, не е причина за това, че ние, модерните хора, загубихме и забравихме смисъла?
18. Безвъзвратността като вина
18.1. «Аз съм буден» — какво означава това? 18.2. Коренът на думата «буден» 18.3. Будно съществуващият. 18.4. Будността е в това: да предизвикваш и твориш бъдещето си. 18.5. Миналото произтича в известен смисъл от бъдещето. 18.6. «Да бъда или да не бъда». 18.7. Объркване пред бъдещето. 18. 8. Сбъдване на бъдещето, което заслужаваме. 18.9. «От всекиго, комуто много е дадено, много и ще се иска». 18.10. «Ако младостта знаеше, ако старостта можеше». 18.11. Сладкото време на младостта. 18.12. Духът на младостта понякога владее и «не-младите». 18.13. Живата младост и патоса на живота. 18.14. «Прави каквото искаш, но за своя сметка». 18.15. Преживяното не може да се върне.
Опитвайки се да навлезем в екзистенциалния смисъл на феномена време — или в онова, което е времето за живота — ние непреодолимо достигнахме до темата за вината. Човешката субективност се свежда до разполагането с два безценни ресурса: време и свобода. Свободата — чувството и съзнанието за сувереност и самобитност на избора, чрез който «аз съм това, което искам да бъда» — се преживява във формата на времето, а то от своя страна е най-дълбокият израз на вътрешния живот на субективността. Свобода и време не могат да бъдат представяни отделно едно от друго, независими и паралелно осъществяващи се, а само в органично, неразделно единение и цялост. Това, че ставащото в живота на човека става еднократно, неповторимо и безвъзвратно, т. е. разгръща се във формата на неумолимата времевост, на една непрестанно движеща се времева реалност (която при това е оставена «на самата себе си» като свободна, като живот и битие на свободния човек) и история (при това история не толкова на миналото, а най-вече на бъдещето на човека, което по принцип е изцяло в неговата власт), та всичкото това неизбежно и непрекъснато поражда вина, докосва и навлиза дълбоко в съвестта, прави ни отговорни в пълна степен за ставащото и едва така «придава» съдбовността, фаталната значимост и ценност на битието за свободния човек. Накратко казано, щом времето е във нас, щом «аз самият» съм времето според това доколко и как живея — а същото може да се каже и за свободата: «аз съм свобода», «аз съм свободен» — то значи нищо извън мен не може да бъде винено за това, което ми се случва; аз самият съм длъжен и трябва непрекъснато да съм готов да поема цялата вина. Това е ясно, но нека да тръгнем по друг път и да видим докъде ще ни изведе.
През деня ние сме будни, а през нощта се «възстановяваме» чрез сън, през нощта просто спим, отказали сме се от будното съществуване, «уморили» сме се от него.
Как следва да разбираме своята будност? Сутрин, събуждайки се, най-напред установявам своята съдбоносна обвързаност с времето; това съ-буждане, началото на моята будност, която ме обвързва с времето за целия ден, какво означава то? През нощта, спейки, аз съм «забравил» за времето, но в първата секунда на моята будност, още с отварянето на очите, времето «идва» и не ме оставя през целия ден, до късната вечер — когато «склопвам» очи и така губя будността си, преминавам в блаженството на съня и се оттървавам (за «известно време»!) от… безжалостното време. Това е така, но сигурно ли е, че през деня аз наистина съм буден, какво означава всъщност и наистина моята будност? Как да различа будното от небудното, мога ли да разбера без никакви съмнения разликата между тях?