За почивка ни е отредена нощта, явяваща се блаженство за тялото и душата на човека, който е изтощил чрез движения и действия себе си през своя ден. Но опропастявайки своя ден, не опропастяваме ли с това и своята нощ? Приспиващите тялото и душата ни удобства през деня не го ли лишават от здрав сън през нощта? Полубудното ни съществуване през деня не предизвиква ли мъчителните, полусънни и кошмарни нощи на «изнервения», на непознаващия истинския сън човек — и така нататък? Всичко това, което правим — или не правим — има своите ефекти както върху тялото, така и върху душата, а оттук и върху целостта на човека. Действието — било телесно, било душевно, т. е. винаги «телесно-душевно» — е благотворно върху човека, тъй като е израз на живот. Бездействието винаги е, следователно, злотворно, тъй като е израз на безжизненост, сиреч на смърт, на влечение към смъртта. Тялото ни по естеството си най-силно обича живота, здравата душа — също, тя е неразделна от него. Значи всички прояви на бездействие — телесно или душевно — са болест както за тялото, така и за душата. Най-важното, което правим, живеейки чрез действието, е
което, от друга страна погледнато, е проправяне на път на силата и здравето — както на тялото, така и на душата. Излиза, че щом като искаме да сме здрави, трябва да помним, че ключът за здравето е действието. Дано тези думи да не бъдат приети в техния «медицински» смисъл единствено — не това съм имал предвид. Волята за живот, заложена в нашите дълбини от Вечния Източник на Живота — Бог — е добра, от нас се иска само да я разбираме — и да се разбираме с нея. Нека да не насърчаваме една «злотворна воля» (Св. Августин Блажени), която ни откъсва от живота и ни противопоставя на доброто (за нас самите), на Бога, която ни тласка към абсурда, нищото, злото и, в края на краищата, смъртта.
действието също, те са изцяло съдбовни «инградиенти»(«градива») на успеха или провала на един живот, на съществуването, клонящо към живота или пък разминаващо се с него.
Ще приведа знаменателните думи на Петрарка, в които всъщност е казано всичко: поетите, да повторя, разбират най-добре живота. Този, който иска да се възползва от
трябва да ги запомни завинаги:
«За мене никога времето не е било напълно лишено от стойност, но и никога не е било толкова скъпоценно, колкото заслужава да бъде. Бих искал да мога да кажа, че не съм загубил нито ден, а в действителност съм загубил много и дано не са години. Не ме е страх да призная това, понеже — доколкото си спомням — не съм загубил нито един ден без съжалението за това: времето не изтичаше край мене, а като че ли ми беше изтръгвано насила… Сега поне разбирам, че това ми се е случвало, защото още не бях определил истинската цена на времето… Аз знаех, че дните са скъпоценни, но не знаех, че са безценни. Вие, момчета, на които животът тепърва предстои, чуйте ме: времето е безценно! Аз не знаех това, не ценях времето според стойността му, времето беше за мене на последно място. Сега разбирам, че е трябвало да бъде на първо, понеже щом веднъж изтече, никога не се връща; загубата му е безвъзвратна.»