Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

Ангел Грънчаров Преследване на времето (Изкуството на свободата)

Предговор

Книгата, която държиш в ръцете си, любезни читателю, говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва „да се съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Впрочем, ние си мислим… „още преди да се замислим“, че във времето не е заключена никаква загадка, че „всичко е ясно“ и „безпроблемно“, но така ли е това? Разбира се, не; когато ни запитат: „А що е време?“, почти нищо не можем да кажем — мълчанието е нашият отговор. Това мълчание е многозначително, в него е скрит огромният човешки смисъл на това, което наричаме време. Моята книга, читателю, се опитва да предразположи нашето мълчание по отношение на времето да проговори. Когато мълчим, ние сме най-близо до себе си — не когато „бърборим“ и се упойваме от словоохотливостта си. Затова ако нашето загадъчно мълчание за времето проговори, то тогава ще чуем най-важното, онова, което иначе никога няма да научим. Предлаганата книга се опитва да „погледне“ в скритото „зад“ мълчанието ни — за времето, живота, свободата…

Написаното не е просто философия или психология на времето в обичайния смисъл. То е по-скоро една човешка, т.е. разбираща, философия и психология, един човешки поглед, отправен към неразгаданото тайнство на времето, „взиране“ в нас самите — там, където най-малко сме склонни да поглеждаме. Човекът, будният и пробуждащият се човек гледа на „обкръжаващото“, на света и „нещата“ в него, ала забравя да погледне тъкмо към гледащото: към самия себе си. Тази книга ни напомня онова, което често или непрекъснато забравяме.

Следващите по-долу редове не „вещаят“… самата истина, а са подтик към самостоятелното задълбочаване в нея. Една книга може само да помогне на даден човек в неговото „саморазбиране“, в проясняването на самия себе си, но не може да го замени. Както и във всяко друго нещо на този свят, и тук можем да разчитаме единствено на себе си.

Да спрем „за малко“ в своето динамично всекидневие, да се вгледаме внимателно в себе си, в своето съществуване — „разполагано“ изцяло в непрекъснато отлитащите мигове на времето — да потърсим съдбовния смисъл на това, което правим, е потребно на всеки един от нас. Тази непреодолима потребност е в гърдите на всеки жив и обичащ живота човек, но отвръщаме ли й с нужната откритост? Едва ли: ние често се опитваме да я забравим, оправдавайки се, че „времето не стига за всичко“ или дори че „не бива да го разпиляваме за един такъв лукс“. Тъкмо затова — и защото то все пак трябва да стигне за всичко — сме длъжни да разберем главното, онова, което определя всичко останало. Моята книга не казва „всичко“ за времето — такава цел или такова пожелание биха били абсурдни — но говори за онова, от което зависи всеки един от нас: време, живот, свобода, съдба. Можем ли всекидневно да обръщаме внимание (преди всичко друго) на себе си, на живота у себе си?

Длъжни сме — и затова можем. Всеки един от нас съвпада изцяло със своя живот, а моят живот съвпада с едно все пак ограничено време — с което съм свободен да разполагам както си искам. В този смисъл великата тайна на живота — във властта на която се намираме напълно и без остатък — може да отстъпи само пред един всеотдаен порив за разбиране. Но непреодолимият порив за разбиране — център на нашето влечение към живота — трябва да достигне до самия себе си, до развитата си форма, в едно изкуство на свободата, сведено тук до неуморното преследване на времето — от което не може да се откаже нито един „смъртен“, по-скоро живеещ. Книгата, която държиш в ръцете си, прозорливи читателю, показва съвсем ясно, че загадката на времето отстъпва и се разкрива само пред този, който е овладян от любов към живота — и към свободата. Животът и свободата изискват от нас само едно: вярност, непоколебима преданост.