(или „избор на пътя“), свеждаща се до онова, което правим, намирайки се на кръстопът — или изобщо в началото на всички пътища.
Много често или почти непрекъснато се намираме в такава ситуация на избор. Нашето всекидневие не е само всеотдайно вървене по някакъв — „какъвто и да е“ — път, но е и спиране, „оглеждане“, търсене на посока и сверяване на посоките, без което вървенето — което наистина не е „цел сама по себе си“ в своята мнима безкрайност води до безсмислие, абсурд. Всяко спиране — а именно спиранията структурират нашия път и всекидневието ни — поставя така или иначе коренния въпрос за пътя: дали да продължа по „досегашния“ или да „свърна“ по първия предстоящ и пресечен път? Кръстопътят — символът, представящ нагледно човешкия избор на път — какво означава той? Разбираме ли точно какво е кръстопътят? Защо е едновременно и „кръст-“, и „-път“? Дали не се намеква, че „кръстопътят“ е „кръстът“, който носим в себе си по своя път? (Казват, че осъдените на разпъване на кръст сами носели кръста, на който трябвало да ги разпъват, а той не е бил, съвсем не е бил лек. Спомняме си и това, че „другите“, наблюдаващите движението към нечия Голгота, били заети с това да ги плюят, да ги замерят с камъни и да ги обиждат…) Това, че кръстът носи в себе си и означава четирите посоки на света — нима това не е изпълнено с пребогат смисъл? Можем ли да дадем свой отговор на тези въпроси, можем ли да разберем изчерпателно символа на кръстопътя, който крие в себе си истината на пътя?
Ясно е обаче, че тук става дума за
не за някакви други. Какво става на тези именно кръстопътища, на които всекидневно „стоим“ — или до които неизбежно стигаме? Нали ги носим винаги със себе си — и затова може би сме така често изправени пред тях в размисъл, дълбок или не толкова, а понякога изобщо не ги забелязваме — възможно ли е да не ги разбираме? Ако е вярно последното, то това значи че сме попаднали под властта на нагласата „просто да вървиш, накъдето и да е“, която не може да значи друго освен бягство — може би от… себе си? Помага ли мисленето на кръстопътя, може ли да помогне някому? Как да разберем тази възможност: замислен, в размисъл отправен в „чезнещата перспектива“ на пътища, събрани тук, на „ето този“ кръстопът, „вдълбан“ сега в моето съзнание?
Мислейки „на кръстопътя“, върху нас се стоварват всички пътища с цялата си тежест, всички посоки с абсолютната си неизбродимост, всяко възможно пътешествие, което човек изобщо може да предприеме. Ето оттук вероятно иде асоциацията с „тежък кръст“, влизаща органично в символа на кръстопътя. Вървенето по един път е действие и практическо дело, там липсва раздвоението, преживявано на кръстопътя, там ни разяжда само съмнението относно посоката и умората, свързана с разхода на физически и душевни сили. Мисленето обаче е отправяне едновременно по всички възможни (мними или реални) пътища, при това без видимо да сме „мръднали“ от мястото си. Мисленето от друга страна е особено, кардинално различно движение, което извървява (опитва се да извърви) и премине през цялата „мрежа“ от пътища, ситуирани в нашето съзнание. С други думи казано, мисленето ни позволява да извървим по магически начин всички пътища, без да сме тръгнали в действителност и „реално“ по нито един от тях. (Оставям настрана въпроса за това кое е „реално“ и „действително“ и кое не е!) В този смисъл мисленето ни спестява неприятните случаи да губим време, връщайки се разочаровани от пътешествия, които са се оказали излишно движение по „задънени улици“ или коварни лабиринти, т.е. пътешествия, които изобщо не е трябвало да предприемаме. Мисленето ни ориентира под формата на проект за това какво е възможно да ни чака по пътя и особено на неговия край, макар че това ориентиране няма непосредствеността и пълнотата на действителното „виждане“ и „сблъскване“ с изненадите и изпитанията, които ни чакат, които са „разпръснати“ по всеки път. Стоейки на кръстопътя, ние точно това правим: „вървим“, движейки се обаче по „вериги от предположения“, и се опитваме чрез въображението си да си представим „разгърнатата ситуация“ на реалното вървене с всичките му „перипетии“, неизвестности, събития и пр. Тук изпъкват поне два момента: