И така, за да не бъде стоенето ни на кръстопътя вечно и безкрайно — поради неизбежната раздвоеност и нерешителност на пресметливото избиране на път — ние изведнъж се овладяваме от
побеждаваща всички разсъдъчни съображения и мотиви, и тръгваме натам, накъдето цялата ни същност иска и се стреми — а не само една привилегирована част от нея. Оставяме се на силата, извираща от дълбините на собствената ни същина, на могъщия импулс на живота, който единствен има правото да ни води по пътя, осеян с изпитания, възможни провали, рискове, стремежи и безнадеждност — но в същото време и път, който за мен е единствено възможния: тъкмо заради свободата ми, пораждаща моята съдба. Всичко на този свят можем да избираме, а най-вече трябва да изберем себе си (и това е изборът, който всекидневно правим и препотвърждаваме, въобразявайки си, че избираме нещо друго, „това и това“, някакви „близки цели“); изборът на себе си е избор, от който никога не можем да се откажем и който е в основата на всичките ни решения и конкретни стъпки. Решителността, за която тук става дума, е разбираема в своята спонтанност единствено като
от който зависи бъдещето ни, моето да бъде, което аз чрез него предопределям за „много време“ напред. Когато сме решителни по този спонтанен и отговарящ на нас самите начин, ние сме най-близо до себе си, най-пълно съответстваме на себе си. А когато сме раздвоени и нерешителни, когато сме объркани, ние по незнаен начин сме се откъснали от себе си, „изневерили“ сме на своята най-дълбинна основа, влезли сме в неотстранимо противоречие с това, което всъщност сме — и което искаме да бъдем в най-съкровените си жизнени корени. От друга страна — и това трябва до се подчертае особено — „свръхразсъдъчния“, спонтанен избор на бъдеще, отговарящ на нашата човешка цялост, точно съответства на решителния избор на себе си, който незабележимо и всеки миг правим. Изборът на жизнена перспектива, в която ще се „разположи“ този човек като „такъв“ или „някакъв друг“, е избор на бъдеще — на бъдещето като основна градивна детерминанта на живота, на бъдещето като фундаментален „екзистенциал“ на човешкото битие. Избирайки себе си и правейки решителна крачка към своето бъдеще, ние избираме възможността да бъдем точно „такива“, а не „някакви други“ — нерешителни, осланящи се на едностранчивия си разсъдък, съмняващи се, раздвоени и бездейни. Затова
всъщност е избор на една от многото възможности на съществуване, в която ще постигнем себе си. Ние ставаме различни, тръгвайки по този път, ако поемем по другия, няма да сме същите — такива, каквито сме, движейки се уверено и решително по своя свободно избран път. (Само така, впрочем, може да се разбере и свободата: като спонтанна решимост да избереш себе си и своето бъдеще, да поемеш „в ръце“ своята съдба.) Ето сега аз съм избрал една посока, която предопределя бъдещето и битието ми, да се върна вече е късно, решаващият миг е пропуснат — и аз съм станал това, което е „направило от мен“ моето предразположено към мен самия бъдеще; в това разсъждение, проясняващо една здрава интуиция, пределно ясно изпъква времевата определеност на човешкото съществуване, от което никой не може да избяга. Изборът на бъдеще е начало, от което наново започваме да живеем, затова с право е казано, че