Има един известен пример, който може да подкрепи и „илюстрира“ казаното дотук.Той касае началото на всички времена, разкрито в първата книга Битие на Свещеното Писание. Нека за яснота да приведа част от казаното в гл.3:
„Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в рая?
2.Жената отговори на змията: плодовете от дърветата можем да ядем
3. само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5. но Бог знае, че в деня,в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелателно, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
8. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневна хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.“
Първите седем дни на сътворението вече са отминали, „току-що“ са отминали, а Адам става „такъв, какъвто го знаем“, този, познатият ни, „съгрешилият“ Адам. Това е началото на пътя, избран от прародителя на цялото човечество, този път още не е свършил.
на Адам — такъв, какъвто е станал — е този, друг Адам не съществува. Заради този избор следва проклятието на Адам, отправено от Господа:
„Загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като ти казах: не яж от него, — проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си; тръне и бодли ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.“
Тази присъда има и продължение:
„И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от нас да познава добро и зло; и сега — да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
23. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
24. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.“
Важното е да не пропуснем нито един момент от случилото се тогава, а да ги имаме всички „пред“ съзнанието си. Всичко казано в тази „малка“ история, явяваща се начало на свещената история на човека, е изпълнено с огромен смисъл, който трябва да бъде разгадан. Впрочем, кои са
и които не трябва да се пропускат?
Ето ги: новороденият Адам в Едем с жена си, която едва по-късно (след грехопадението) е наречена Ева — което значи живот; Божията благодат, дадена им непосредствено; дървото на живота, чиито плодове пораждат безсмъртие — и от тях „преди това“ са могли да ядат донасита; забранените плодове от дървото на познанието, единственото, което Бог е забранил на своето любимо творение; изкусителката-змия, подсказала съблазънта да се наруши забраната, и твърдяща, че който яде от него ще стане „бог“ и ще може да различава добро от зло; злополучното дърво, което изведнъж се сторило на жената (Ева) „добро за ядене“, „приятно за очите“ и многожелано — защото дава знание; „актът на ядене“, при който забележително е, че първо яде Ева, а след това тя дава на Адам и той да яде; тогава мигновено се „отворили очите“ им, поради което най-напред разбрали, че са голи; Адам и Ева се опитват да се скрият от лицето на Господа Бога — една безнадеждна постъпка — но се издават, защото дават да се разбере, че знаят, че са голи; присъдата, която е безкрайно многозначителна, и трябва постоянно да ни е пред очите; Адам вече е богоподобен, защото познава добро и зло, сега обаче дървото на живота е забранено за него, а заедно с това и безсмъртието; лишеният от вечност Адам, в чиято власт (или в чието „разпореждане“) е вече единствено времето; земята — и поколението на Адам,към което се числим всички ние — са проклети от Бога, ясно е какво им е отредено (него всеки ден го срещаме в съществуването си!): мъка, пот, „тръне и бодли“, „полска трева“, неумолимо връщане в пръстта, от която сме взети…