Всичко това е станало „както е станало“, нищо от него не може да се промени или върне, това е едно предопределящо всичко по-нататък минало, от което зависи края — и всяко бъдеще. Пътят е поет независимо как — с разбиране на последиците или пък съвсем наивно, по един „детински“ начин; стореното още при генезиса като че ли е влязло в гените на човека — от него нито един човек не може да се избави. Поколението на Адам е същото като Адам до ден днешен, нищо не се е променило дори и при нас, късните „адамити“. Но разбирането на това какво точно се е случило тогава (и какво се случва неизменно до сега!) е невъзможно без съпоставка е една друга възможност — пред Адам и пред всеки един от нас (когато избираме бъдещето си). Защото
ето въпроса, открояващ възможността за съществуването на един друг, непознат за нас Адам. Наистина, ако Адам не беше послушал Ева и змията, то поемането по един кардинално различен път е равносилно на съществуването на един друг Адам, който ние не знаем, но който е могъл да съществува — стига да беше поискал това. Но нещата тук не са прости както изглеждат на пръв поглед, те опират до две различни философии на човека и времето, за които трябва да си даваме сметка. Всяка от тях по свой начин разглежда възможността за съществуването (за „правдоподобноста“, за вероятността) на едната и другата перспектива пред Адам, изхождайки от свое разбиране за това какво е „този Адам“, който всъщност единствен е съществувал. Всичко опира до това как да разбираме човека в лицето на Адам, който не е един и същ преди и след „пиршеството“ с плода на познанието — заради което им се отварят очите и започват да разбират що е добро и що е зло (а преди това какво ли са разбирали?!). Ясно е, че „възелът“, завързан около тези въпроси, се стяга неимоверно, когато се осъзнае, че Адам е неотделим от свободата да избере себе си, т.е. че не съществуват поотделно Адам и неговата свобода, а че те са едно и също нещо. Ще започна от по-трудната възможност, а именно ще разгледам всичко пред призмата на това, че
и значи не е бил обречен да бъде само „този“, а е могъл да бъде и „другия“, и при това и в двата случая щеше да бъде свободен, тоест „при“ себе си, „заедно“ със свободата си.
И така, въпросът е: можеше ли Адам да не откъсне „ябълката“ от дървото на познанието, можеше ли Адам да бъде друг — поемайки по различен път и така избирайки друго бъдеще? Адам става нашия Адам чрез този акт на откъсване на плода — забранения от Бога плод на познанието; на пръв поглед излиза, че ако не беше направил това, щеше да се „получи“ един друг Адам, а съдбата на човечеството вероятно би била друга и различна. Могъл ли е Адам (а и всеки човек след него) да избере себе си без да наруши забраната — и кой тогава щеше да бъде един такъв Адам? Адам е избрал „битието-на-изгонен-от-Едем“ (последвало неговия избор да яде от плода на познанието) и с това е станал именно Адам (какъвто го знаем) — могъл ли е да стане друг, различен, непознат за нас? Адам става Адам, избирайки по един чисто човешки начин
против онова бъдеще, което Бог е предвиждал и очаквал за сътворения от него човек; Адам избира забранената (непредопределената) възможност и затова изборът му е изцяло негов, а последиците, разбира се, се стоварват върху неговата глава. Другояче казано, Бог, забранявайки тази възможност на Адам — да стане познатият ни от Библията Адам — е предвиждал и очаквал друго бъдеще за сътворения от него човек, но Адам — без да знае това, без да съзнава какво точно прави — е въстанал срещу тази предопределеност (устройвайки бунт срещу Бога, употребявайки свободата си срещу Божията воля) и така е станал „онова, което не е трябвало да бъде“, което „не е влизало в плановете“ на неговия всемогъщ създател. Така ли е, такъв ли е истинския смисъл на тази съдбоносна за цялото човечество стъпка на първия човек? Дали не са съществували двама човеци, носещи името Адам — единият „реално“ (нашият Адам, Адам според това, което е направил), а другият — един „несбъднал се“, неосъществен Адам, Адам според проектите на Бога? Ето ги — да приемем — двамата интересуващи ни в случая човеци, наши прародители: Адам такъв, какъвто го знаем от Библията и един друг Адам, непознат на никой смъртен и желан от Бога, но несбъднал се, неосъществен Адам. Въпросът, следователно, придобива следните измерения: кой от двамата е истинския,