Бел стисна ръката й и промълви тихо:
— Кураж. Ще те измъкнем.
— Мъжът ми и дъщеричката ми… спасени ли са?
Бел погледна мрачните лица на спасителите. Един от тях бавно поклати тава.
— Ще ги видиш скоро – промълви той, докато зноят на пламъците затваряше обръча си.
Бел вложи цялата си сила и всички напразно се заеха да повдигнат гредата, затиснала краката на жената. Бяха безпомощни. Гредата тежеше тонове и шестима мъже не можеха да я изместят. Жената се държа много храбро и гледаше мълчаливо борбата им, докато пламъците започнаха да облизват нощницата й.
— Моля ви! – проплака тя. – Не ме оставяйте да изгоря!
Един от мъжете, пожарникар, я попита за името и го записа на късче хартия, която носеше в джоба си. Останалите се заотдръпваха от непоносимата горещина и застрашителните пламъци, ужасени, че губят битката си за спасяването на една жена.
Нощницата й пламна и тя започна да пищи. Без колебание, Бел вдигна деринджъра и я простреля в челото между очите. След това, без да поглежда назад, двамата с пожарникаря затичаха към улицата.
— Трябваше да го направиш – каза пожарникарят и го стисна за рамото – Смъртта от огън е най-ужасната смърт. Не можеше да я оставиш да страда.
— Не, не можех – отвърна Бел. Очите му се бяха насълзили. Но е ужасен спомен, който ще нося до гроба си.
~38~
Кромуел се събуди в леглото си и видя, че полилеят в центъра на стаята се люлее като подивяло махало, а кристалните висулки дрънчаха като полудели. Мебелите из стаята танцуваха като обладани от побеснели демони. Една голяма картина с лов на лисици падна от стената и се разби с трясък в пода от тиково дърво. Цялата къща скърцаше от стържещите един в друг каменни блокове на стените.
Маргарет нахлу залитайки в спалнята му, мъчейки се да се задържи права напук на продължаващия трус. Беше само по нощница, твърде стъписана, за да съобрази да се заметне с халат. Лицето й беше бяло като гръдта на чайка, златистокафявите й очи бяха ококорени от страх, устните й трепереха.
— Какво става? – ахна тя.
Той се пресегна и я придърпа към себе си.
— Земетресение, скъпа ми сестричке. Нищо страшно. Ще мине. Най-лошото свърши.
Думите му прозвучаха кротко и невъзмутимо, но тя забеляза напрежението в очите му.
— Ще падне ли къщата върху нас? – попита го със страх.
— Не и тази къща – отвърна й уверено. – Построена е като Скалата на Гибралтар.
Веднага щом го изрече, големите комини започнаха да падат с грохот. За щастие, бяха вдигнати на външните стени на зданието и рухнаха навън, без да разбият покрива. Повечето щети понесоха части от външната стена около къщата, които пращяха и се срутваха с тътен на земята. Най-сетне трусовете започнаха да заглъхват.
Къщата бе устояла на най-силния трус и запази целостта си. Изглеждаше като преди, освен порутената външна стена и паднали комини. Тъй като вътрешните стени бяха дъска върху камък, покрити с боя или тапети, а таваните бяха от махагон липсваха дори облаците прах от нападала мазилка.
— О, Боже – промълви Маргарет. – Какво ще правим сега?
— Ще се погрижим за къщата. Събери слугите да видиш има ли ранени. След това ги вкарай в работа да почистят бъркотията. Външно се държиш все едно, че възстановяването на къщата е основният ти приоритет. Но започни да събираш само ценностите и дрехите, които прецениш за нужни за бягството ни от страната.
— Забравяш агентите на Ван Дорн – отвърна тя и го погледна
бързо.
— Земетресението ще се окаже благословия. Градът е в хаос. Бел и колегите му от агенцията имат по-неотложни проблеми от това да ни държат под око.
— А ти? – попита Маргарет и придърпа нощницата плътно около тялото си.
— Ще отида до банката да доразчистя хранилището от цялата валута в брой. Повечето я прибрах в сандъци вчера. Щом всичко се опакова, с Абнър ще закараме сандъците с ролса до склада и ще ги качим на вагона ми за разходката ни до канадската граница.
— От устата ти звучи много лесно.
— Колкото по-просто, толкова по-добре. – Смъкна се от леглото и се запъти към банята. – До утре по това време завесата ни ще е паднала над Сан Франциско, а след няколко кратки месеца ще сме основали нова банкова империя в Монреал.
— С колко ще разполагаме според теб?
— Вече съм прехвърлил петнайсет милиона до четири различни канадски банки в четири различни провинции – увери я той. – Други четири милиона ще носим със себе си в брой.
Този път тя се усмихна широко. Страхът от земетресението изведнъж бе забравен.
— Това е повече, отколкото имахме, когато дойдохме в Сан Франциско преди дванайсет години.