— Иди да ги намериш. Сигурно се притесняват за теб. И не забравяй, стой далече от огъня.
Очите на Стюарт се ококориха, щом зяпна в двете десетачки.
— Боже всемогъщи, двайсет долара. Ей, благодаря ви, сър. – Обърна се и побягна навън.
Бел се отпусна в стопа си до бюрото със сгъваемия капак.
— Влак? – измърмори той. – Откъде е намерил локомотив?
— Знам само, че всеки ферибот е претъпкан от бежанци бягащи през залива към Оукланд. Оттам „Южен Пасифик“ събира всеки пътнически влак на сто мили околовръст, за да ги превозят извън района. Няма как да е наел локомотив, екипаж и тендер.
— Товарният му вагон не е тръгнал сам.
— Повярвай ми – настоя Бронсън. – Никакви товарни вагони не се превозват по фериботите до Оукланд. Само хора. Единствените движещи се влакове са тези, които идват с хранителни помощи от изток.
Бел отново се вдигна на крака. Студените му очи се приковаха в Бронсън.
— Хорас, трябва ми автомобил. Не мога да губя часове, обикаляйки пеш из частите на града, които не са в пламъци.
— Къде отиваш?
— Първо, трябва да намеря Марион и да се уверя, че е в безопасност – отвърна агентът. – След това тръгвам към линията и диспечера. Ако Кромуел е наел или откраднал влак, който да го изведе от града, трябва да има запис в диспечерската служба.
Бронсън се ухили хитро.
— Форд модел „К“ ще свърши ли работа?
Бел го погледна с изненада.
— Новият модел „К“ има шестцилиндров двигател и е мощен четирийсет конски сили. Имаш ли такъв?
— Заех го от един богат собственик на бакалски магазин. Твой е, ако обещаеш да го върнеш до утре на обед.
— Длъжник съм ти, Хорас.
Бронсън го стисна за раменете.
— Можеш да ми се отплатиш, като хванеш Кромуел и злата му сестра.
~40~
Марион спа три часа. Когато се събуди, намери се в палатката с други пет самотни жени. Една седеше на походното си легло и плачеше. Други две изглеждаха замаяни и объркани, а останалите проявиха силата си, като отидоха да помагат доброволно в изхранването на пострадалите в походните кухни, организирани в парка. Марион се надигна от леглото си, приглади дрехите си и тръгна с новите си приятелки към няколкото големи палатки, вдигнати от армията за спешни лазарети.
Веднага получи указания от един лекар да почиства и превързва рани, които не се нуждаеха от спешна лекарска помощ – лекарите бяха твърде заети с хирургически операции, за да спасят живота на тежко ранените. Марион скоро изгуби представа за времето. Отърси съня и умората от себе си, докато работеше в заслона за деца. Много от тях се държаха толкова храбро, че късаха сърцето й. След като почисти раните и отоците на тригодишно момиченце, изгубило семейството си, извърна насълзеното си лице, когато детето й благодари с тънкото си гласче.
Премести се до следващото легло и коленичи до едно момче, донесено от хирургията, след като бяха наместили счупения му крак. Докато го завиваше с одеяло, усети нечие присъствие зад себе си. Последва познат глас.
— Извинете, сестра, но ръката ми се откъсна. Може ли да я закърпите?
Марион се завъртя и се хвърли в обятията на Айзък Бел.
— О, Айзък, слава Богу, че си добре. Притеснявах се за теб.
Зацапаното със сажди лице на Бел се разполови от усмивка.
— Малко съм поопърпан, но още стоя на крака.
— Как изобщо ме намери?
— Аз съм детектив, забрави ли? Бърза помощ беше първото място, където погледнах. Знаех, че ще тръгнеш по стъпките на Флорънс Найтингейл. Сърцето ти е твърде голямо, за да не помогнеш на изпадналите в нужда, особено ако са деца. – Притисна я до себе си й прошепна в ухото й: – Гордея се с теб, мисис Бел.
Тя се отдръпна и се взря в очите му объркана.
— Мисис Бел?
Усмивката остана на лицето му,
— Не е най-романтичният момент или място за предложение,
но ще се омъжиш ли за мен?
Айзък Бел – извика тя – как смееш ли ми причиняваш това? – После омекна, отметна назад глава и го целуне. Когато го пусна каза лукаво: – Разбира се, че ще се омъжа за теб. Това е най-доброто предложение, което съм получавала през целия ден.
Усмивката му увехна, присви устни и гласът му стана хрипкав
— Не мога да остана тук и минута повече. Кромуел и Маргарет бягат от Сан Франциско. Докато все още ми е останал дъх, не мога да позволя на боклук като Кромуел да ходи на свобода.
Разпалеността му я уплаши, но тя го прегърна силно.
— Не всеки ден момиче получава предложение от любимия си, който след това побягва. – Целуна го отново. – Върни се, чуваш ли?
— Веднага щом мога.
— Ще те чакам тук. Не очаквам някой от нас да напусне скоро
този лагер.
Бел задържа дланите й и ги целуна. Обърна се и излезе от болничната палатка.