Десет минути по-късно Лофгрен получи сигнал да се прехвърли на главния коловоз на изток. Освободи дросела и големият локомотив „Атлантик“ се задвижи напред. Бавно закриволичи през разпределителната. Лонг започна да поддържа огъня си лек, равномерен и ярък. За пет години поддържане на локомотивен огън беше развил техника, с която го задържаше да не гори прекалено рехаво или много силно. Лофгрен издърпа дросела, задвижващите колела запухтяха сред изригналия облак пара и черния дим се понесе нагоре от комина.
Бел седна на седалката от лявата страна на кабината. Изпита огромно облекчение. Чувстваше се убеден, че това е последната гонитба. Щеше да догони Кромуел и да го предаде на властите в Чикаго, жив или мъртъв.
Вибрацията на локомотива по релсите му се стори успокояваща като плуване с гумена лодка по планинско езеро. Пухтенето на парата, тласкаща задвижващите колела и топлината от пещта определено действаха отморяващо за мъж, тръгнал на мисия. Преди да стигнат Сакраменто и да завият на изток през планините Сиера Невада, Бел се отпусна в седалката си, прозя се и затвори очи. След минута вече спеше здраво, сред кънтежа на набиращия скорост локомотив, докато „Аделин“ насочваше гигантската си метална скара към Сиера Невада и Донър.
~42~
Едрата гръд и бичите рамене на Абнър бяха плувнали в пот, докато нариваше въглища в локомотивната пещ. Поддържането на ефикасен огън беше истинско изкуство, но той нямаше идея как да го прави. Просто гребеше с лопатата въглища и ги хвърляше през отворената врата на пещта, без да слуша виканията на машиниста зад гърба му, че многото въглища ще смъкнат температурата.
Беше поел работата само за да смени огняря Ралф Уилбанкс, едър и плещест мъж, който се бе изтощил след няколкото часа поддържане на нужната температура на парата, която тласкаше големия локомотив „Пасифик“ нагоре по стръмните склонове на планините Сиера Невада. Редуваха се – един час гребане на въглища, един час почивка.
Абнър оставаше нащрек докато работеше, с револвера „Смит & Уесън“, затъкнат в колана му. Държеше под око машиниста, зает непрекъснато с поддържането на бърза, но безопасна скорост по многобройните планински завои, като в същото време наблюдаваше коловоза напред за някое непредвидено препятствие, например извънредна композиция, идваща насреща. Най-сетне прехвърлиха билото и оттам пътят продължи надолу до равнините на пустинята.
— Влизаме в Рино – изрева Уес Хол, машинистът, за да надвика ръмженето на пламъците в пещта. Стегнат мъж със загрубяло лице на каубой, щеше да спре влака възмутен, когато разбра, че пътниците му настояват да вдигне скоростни рекорди през планините, но се примири, след като Абнър опря своя „Смит & Уесън“ в главата му и заплаши да убие и него и огняря, ако не се подчинят. Хилядата долара в брой от Кромуел го доубедиха и сега Хол и Уилбанкс караха локомотива „Паеифик” толкова бързо, колкото смееха да си позволят.
— Сигналът напред е червен – каза Уилбанкс.
Хол махна с ръка, че също го е видял.
— Ще трябва да спрем и да изчакаме на отбивка.
Абнър насочи оръжието в главата на машиниста.
— Включи свирката. Ще преминем.
— Не можем. – Хол го погледна в очите. – Трябва да е експрес с помощи за Сан Франциско, който идва по същата линия. По-добре ме застреляй, защото ако причиня сблъсък с друг влак, ще измрем всички и движението в двете посоки ще спре поне за седмица.
Абнър бавно прибра револвера под колана си.
— Добре. Но ни върни на главната линия веднага щом премине експресът.
Хол започна да затваря лоста на дросела.
— Можем да използваме забавянето да вземем въглища и вода.
— Добре. Но внимавайте как се държите, да не пръсна черепите и на двама ви.
— Двамата с Ралф не можем да издържим много дълго. Изчерпани сме.
— Ще си заработите парите и ще останете живи…, ако продължите – закани се Абнър.
Надвесен навън от лявата страна на кабината, Абнър успя да види приближаващото се в далечината гарово депо на градчето Рино, Невада. Малко по-натам зърна човешка фигура, махаща с червеи флаг до железопътната стрелка. Хол наду свирката да извести за пристигането им и уведоми стрелочника, че е разбрал сигнала да забави и да се подготви за отклоняване от главната линия.
Хол спря тендера на „Пасифик“ точно под издигнатата дървена цистерна с вода от едната страна на коловоза и въглищния контейнер от другата. Уилбанкс скочи на тендера, награби едно въже и издърпа улея, монтиран на цистерната, докато водата потече в котела. Машинистът слезе с бидона с масло от кабината и започна да проверява всички лагери и окачвания на локомотива. След като Кромуел бе отказал да чакат за механика, трябваше да прегледа и лагерите на колелата на тендера, както и на товарния вагон.