— Виж ти – отрони с любопитство. – Моите поздравления. – Махна със свободната си ръка из екзотично обзаведения вагон. – В този стил значи се измъкваше от престъпленията си.
— Радвам се, че одобряваш – подхвърли Кромуел невъзмутимо.
Бел се усмихна, присвил предпазливо очи, без да сниши дулото на колта. Озърна се към кожените сандъци, струпани до едната стена.
— Парите от банката ти. Трябва да са впечатляващо количество.
— Достатъчно, за да започна ново предприятие – отвърна сърдечно Кромуел.
— Ти си ни проследил? – най-сетне отрони Маргарет, изумена и невярваща. – Беше по-скоро въпрос, отколкото констатация.
— Не точно проследил – отвърна сухо Бел. – По-скоро подгонил.
Кромуел бързо възвърна самообладание.
— Как пристигна толкова бързо?
— За щастие имах по-бърза машина и по-самоотвержен екипаж.
— Разбрал си, че двамата с Маргарет напуснахме Сан Франциско?
— Проследих този товарен фургон и разбрах, че си го пребоядисал с нов сериен номер. Агентите ми го държаха под наблюдение, изчаквайки момента, в който ще прибегнеш отново до него. За съжаление дойде земетресението и агентите ми имаха по-неотложни задължения другаде.
— И си открил, че е напуснал гарата – предположи Кромуел.
Бел кимна.
— Едва след като отидох в банката ти и видях, че си разчистил хранилището от всички едри банкноти.
— Но как си могъл да разбереш, че сме тръгнали към Канада?
— Диспечерът в службата на „Южен Пасифик“ – излъга Бел, за да не замесва Марион. – Опрях пистолет в главата му и го убедих да ми каже по какво трасе пътува наетата ти композиция. След това бе само въпрос да се запълнят пукнатините.
— Много умно, господин Бел – каза Кромуел с чашата с шампанско в ръка и го изгледа с възхищение. – Явно съм проявявал склонност да ви подценявам.
— Един-два пъти успя да ме подведеш.
Маргарет заговори почти шепнешком.
— Какви са намеренията ти? – Стъписването й се бе превърнало в отчаяние.
— Задържам брат ти за местния шериф, след като стигнем до брега. След това събирам нужните документи да ви ескортирам двамата до Чикаго, където ще получите ускорен процес без уредено от старите ви приятелчета съдебно жури. Той ще бъде обесен за престъпленията си. – Усмивката на Бел стана студена и тонът – застрашителен. – А ти, скъпа Маргарет, вероятно ще прекараш най-хубавите години от живота си във федерален затвор.
Бел засече разменените погледи между Кромуел и Маргарет. Можеше само да гадае какво мислят, но беше напълно сигурен, че не вещаеше добро. Видя как Кромуел се смъкна в единия край на богатото канапе.
— Пътуването ни може да продължи дълго в това време – Сякаш да подчертае твърдението му, бутилката шампанско се хлъзна на масата и се затъркаля на пода. – Жалко. Тъкмо се канех да ви предложа пиене.
Бел можеше само да предполага къде държи Кромуел своя колт трийсет и осем.
— Никога не пия по време на служба – отвърна шеговито.
Вагонът отново залитна рязко, докато фериботът се накланяше на една страна. Целият корпус затрепери, щом едното лопатно колело затрещя над водата. Маргарет ахна уплашено и зяпна във водата, просмукваща се на все големи локви на пода на товарния вагон.
* * *
Отвън вятърът пищеше, а „Калиспел” скърцаше и стенеше под атаката на усилващите се вълни, които връхлитаха по дължината на езерото Флетхед. Умореният стар съд цепеше с носа си през тласканите от бурята разпенени гребени и пропадаше болезнено в падините. Една висока вълна разби предните прозорци и плисна парцали вода в кабината на щурвала.
Капитан Бос придърпа яката на палтото си и сграбчи отчаяно щурвала, докато вятърът го пердашеше с водни пръски, които жилеха кожата на лицето и ръцете му.
През говорителната тръба от машинното се чу пронизително свирене. Бос я вдигна.
— Кабината на щурвала.
Гласът на Реган прозвуча глухо през тръбата.
— Тук долу се пълни с вода, капитане.
— Помпите ще се справят ли?
— Засега. Но корпусът скърца ужасно. Боя се, че гредите може
да поддадат.
— Приготви се да се разкараш, ако стане лошо. Измъкни се на покрива над камбуза и отвържи лодката.
— Да, сър – отвърна Реган. – А вие, капитане?
— Извикай ми, когато напуснеш машинното. Ще те последвам ако мога.
— А хората на влака? Не можем просто да ги оставим.
Бос беше мъж с морални устои, богобоязлив човек с голяма вътрешна сила, от старата школа, за която думата беше закон. Беше уважаван от всички, които живееха около езерото. Загледа се през счупения прозорец на кабината на щурвала към далечния бряг и полудялата вода, която се разбиваше на пяна в носа, и разбра със сигурност, че „Калиспел“ нямаше да се справи.