— Те са моя отговорност – отвърна бавно. – Спасявай себе си.
— Бог да ви благослови, капитане.
После тръбата затихна.
~49~
Ураганните ветрове на чинука бяха най-унищожителните в историята. Плевници бяха изравнени със земята, бяха отнесени покриви, имаше дървета, изтръгнати от корените си, много телеграфни и телефонни стълбове бяха съборени. Пълната сила на топлите ветрове забушува над езерото Флетхед и запердаши водата в кипящ въртоп, който блъскаше безмилостно уморения стар „Калиспел“, който се подмяташе жално между огромните вълни. Лодката, на която капитанът се беше надявал да спаси живота си, вече бе изтръгната от разбитото скеле и беше натрошена, а останките й се разпиляха в побеснялата вода.
Бос се бореше с щурвала в отчаяно усилие да задържи „Калиспел“ на прав курс към западния бряг, на по-малко от две мили разстояние. Хранеше слаба надежда да стигнат до спасителния малък пристан на Ролинс, но дълбоко в себе си знаеше, че шансовете са нищожни за него и съда. Имаше опасност всеки момент фериботът да се обърне. Локомотивът, тендерът и товарният вагон бяха сламките, които щяха да прекършат гърба на камилата.
Без тежестта им, „Калиспел” можеше да се задържи по-високо във водата и да не пострада толкова зле от огромните вълни, които заливаха смъкнатата палуба с коловозите. Капитанът погледна надолу към носа и видя, че е пострадал лошо. Шпангоутите по откритата част на носа бяха разбити и откъснати от носещите трегери.
Дрехите и дървосекаческото му палто бяха прогизнали до кожата, но Бос пусна едната си ръка от щурвала, вдигна тръбата и изсвири. Последва пауза от близо трийсет секунди, преди Реган да се отзове.
— Да, капитане?
— Как изглежда долу при теб?
— Имам добра пара, но водата продължава да се качва. – В гласа на Реган се долавяше страх. – Над глезените ми е.
— Стигне ли до коленете ти, махай се оттам – заповяда му Бос.
— Още ли искате да пусна лодката? – попита Реган притеснено.
— Не си прави труда – отвърна Бос с горчивина. – Вълната я отнесе.
Страхът в гласа на младежа този път доловимо натежа.
— Какво ще правим, ако се наложи да напуснем кораба?
Бос отвърна мрачно:
— Моли се да има достатъчно откъртени греди във водата, за да се задържим на тях, докато бурята затихне.
Капитанът окачи говорителната тръба и рязко завъртя щурвала, за да задържи съда право срещу бурята, когато една огромна вълна удари отляво в носа на „Калиспел“ и го изтласка странично надолу. Точно от това се боеше Бос. Хванат от голяма вълна отстрани по корпуса и без да може да се изправи, фериботът щеше да се преобърне и да потъне като камък под тежестта на влака.
Докато се бореше да обърне кораба челно в пастта на урагана, капитанът хвърли поглед към влака и се стъписа щом видя как машината бясно се търкаля напред-назад по коловоза, докато корабът пропадаше в падините и се надигаше на гребена на вълните, които вече кипяха около задвижващите колела на локомотива.
Малко удовлетворение му носеше мисълта, че ако „Калиспел“ потънеше в дълбините на езерото, престъпниците на влака щяха да загинат с него.
* * *
Вътре в локомотива Хънт и Кар се вкопчваха във всеки клапан, тръба или лост, до който можеха да се докопат, за да не изхвърчат и се блъснат в котела и страните на кабината. Абнър седеше в седалката на машиниста, притиснал стъпала в предния пулт под прозореца. Нямаше нужда да държи пистолета насочен към машиниста и огняря. Не и след като всеки от тях се бореше да се задържи и да не пострада. Не той вече бе заплахата за тях.
Застрашаваше ги бурята, беснееща наоколо.
Последното нещо, което можеше да хрумне на Абнър бе, че двамата кроят да го атакуват. Не чу приглушените думи, които си размениха, нито видя знаците, които си дадоха с ръце. Нищо не му оставаше, освен да гледа със страх побеснялата вода, блъскаща от всички страни ферибота. Машинистът падна от седалката си, залитна през кабината и се блъсна в Абнър. Ударът за миг го зашемети, но той избута обратно Хънт към неговата страна в кабината.
Абнър не обърна внимание на Кар, докато огнярят хвърляше въглища в пещта и се мъчеше да се задържи на крака от непрекъснатото накланяне и завъртане на ферибота. Хънт отново залитна към него. Раздразнен, Абнър се опита да надигне машиниста и да го избута назад, но този път Хънт се беше хвърлил срещу него и затисна ръцете му до хълбока. След това Хънт падна назад и дръпна изненадания и ядосан Абнър на пода върху себе си.