Конферентната зала беше близо 9 метра дълга и 4,5 метра широка. Дълга тъмна чамова маса с лъскава повърхност стоеше разположена между два масивни кръгли полилея. Около нея равномерно бяха подредени осемнайсет кожени шефски стола. Стаята беше облицована с чам с цвета на масата, а подът беше застлан с тъмночервен вълнен килим. На едната стена се издигаха високи прозорци, позволяващи на ранната следобедна слънчева светлина да огрее всяко ъгълче в помещението.
— Много хубаво – каза Бел впечатлен. – Много хубаво.
— Да – отвърна Аликзандър с нескрита гордост, която прозираше в хищните му като на хрътка очи. – Използвам я често за среща с политици и влиятелни хора в града. Придава сериозна тежест и имидж на детективска агенция „Ван Дорн”
— Ще свърши добра работа – подхвърли Бел небрежно. – Ще работя тук.
Аликзандър рязко извърна поглед към него. Очите му изведнъж заблестяха от гняв.
— Това е невъзможно. Няма до го позволя.
— Къде е най-близката телеграфна служба?
Началникът изведнъж се стъписа.
— Две пресечки южно от Седемнайсета улица и Чампа. Защо?
— Ще пратя телеграма на господин Ван Дорн с молба да ползвам конферентната ви зала за оперативен център. Предвид важността на случая съм убеден, че ще даде благословията си.
Аликзандър знаеше кога е надцакан.
— Желая ви успех, господин Бел – отстъпи той. – Ще ви съдействам, с каквото мога. – Обърна се и го остави, за да се върне в кабинета си. На вратата се спря. – А, между другото, резервирал съм ви стая в хотел „Олбъни”.
Бел се усмихна.
— Няма да е нужно. Предплатих си апартамент в „Браун Палс”.
Аликзандър го погледна озадачен.
— Не мога да повярвам, че господин Ван Дорн би си позволил това на разходната ви сметка.
— Не той. Плащам със свои средства.
Началникът на агенцията за западните щати не беше наясно с блестящото финансово състояние на Бел и съвсем се обърка. Не можеше да проумее, но и не искаше да пита повече. Прибра се замаян в кабинета си, окончателно победен.
Бел се усмихна отново и заподрежда по конферентната маса палките, които носеше в чантата. След това се върна в антрето и се обърна към Агнес Мърфи:
— Агнес, би ли могла да ме уведомиш, когато Къртис и Ървайн се появят?
— Не очаквам да се върнат до утре сутринта. Отидоха до Боулдьр по един случай с банкова измама.
— Добре тогава. А би ли се обадила на началника по поддръжката на сградата, за да го накараш да дойде? Трябва да направя някои промени в конферентната зала.
Жената го погледна въпросително.
— Конферентната ли казахте? Г-н Аликзандър рядко допуска помощния персонал вътре. Държи я главно, за да забавлява градските тузари.
— Докато съм тук, ще бъде моят кабинет.
Агнес го погледна с още по-голямо уважение.
— В хотел „Олбъни” ли ще отседнете? Там отсядат повечето гостуващи агенти.
— Не, „Браун Палас”.
— Г-н Аликзандър се съгласи на допълнителните разходи?
— Той няма думата по въпроса.
Агнес Мърфи го зяпна все едно, че току-що бе видяла Месията.
Айзък Бел се върна в кабинета си и преподреди столовете около конферентната маса така, че да разполага с повече работно пространство в единия край. След няколко минути пристигна началникът на поддръжката. Бел обясни промените, които искаше в стаята. Стената в дъното трябваше да се покрие с пласт от мек материал, за да може да се окачи карта на западните щати и градовете, в които убиецът беше правил ударите си. Друг пласт трябваше да се положи на вътрешната стена за информация, снимки и скици. Шефът на поддръжката, след като Бел му предложи двайсет доларова златна монета, обеща инсталацията да бъде довършена до обеда на следващия ден.
Останалата част от следобеда Бел прекара в обмисляне и планиране на действията си срещу банковия убиец.
Точно в пет часа на тръгване към дома си, Аликзандър надникна през открехнатата врата.
— Добре ли се устройвате? – попита ледено.
Бел не си направи труда да вдигне глава.
— Да, благодаря ви. – Най-сетне погледна в очите кипящия от негодувание Аликзандър. – Между другото, въвеждам някои промени в стаята. Надявам се, че нямате нищо против. Обещавам да върна всичко както беше, когато случаят бъде приключен.
— Постарайте се, моля. – Аликзандър врътна глава за край на разговора и напусна кабинета.
Бел не се радваше, че нещата между него и домакина не тръгват добре. Не беше предвиждал, че ще се въвлече в игра на дребнави конфликти с шефа на офиса на агенцията, но знаеше, че ако не бе предприел атака, Аликзандър щеше да го прегази.
~5~