— Г-н Кромуел зает ли е? – попита той, за да се върне към целта на посещението.
— Да… – отвърна тя леко замаяна. – Но ви очаква.
Почука на вратата на Кромуел, влезе и съобщи за пристигането на Бел и Ървайн. След това се отдръпна настрани, а Кромуел излезе иззад бюрото си да ги поздрави. На влизане Бел преднамерено докосна с ръка нейната. Сякаш ток мина през нея, преди да затвори вратата.
— Седнете, господа – каза Кромуел. – Хорас Бронсън ми каза, че идвате заради открадната валута, минала през моята банка.
Ървайн не го забеляза, но на Бел отново му се стори интригуващо, че Кромуел носи ръкавици.
— Така е – заговори Ървайн, след като Бел го остави да поведе разговора. – За една от банкнотите, сериен номер 214799, имаме сведение, че е била депозирана във вашата банка.
— Това е напълно възможно – отвърна Кромуел докато въртеше между пръстите си незапалена пура. – Предполагам, че е петдесет или сто доларова банкнота, защото никога не записваме банкноти с по-малка стойност.
Ървайн погледна бележките си в тефтера.
— Всъщност, появила се е от един търговец на Джиъри стрийт, цветарски магазин. Управителят, чието име е Ринслър, се свърза с детективска агенция „Ван Дорн”, защото си помислил, че банкнотата може да е фалшива. Оказа се редовна. Заяви, че я е получил от Национална банка „Кромуел”, когато прехвърлял сума в брой в личен сейф.
— Обясненията на Ринслър звучат малко мътно – добави Бел. – Но ако той е нарушил закона, това е проблем на местния полицейски отдел.
— Милиони долари минават през тази банка за година – каза
Кромуел. – Не разбирам защо една банкнота е толкова важна.
— Защото проверката на серийния номер разкри, че е дошла от банков обир в Елкхорн, Монтана, където бандитът уби четирима банкови служители и клиенти – обясни Бел.
Кромуел изчака за повече, но Бел и Ървайн замълчаха. Ървайн оглеждаше бележките си, но Бел наблюдаваше Кромуел напрегнато. Банкерът издържа неумолимия му пощел, без да измести очите си. Възбуждаше самочувствието му да знае, че си премерва силите в игра на воля с най-добрия детектив на Ван Дори.
— Съжалявам, господа – каза най-сетне Кромуел и измести погледа си от Бел към незапалената пура в ръката си. – Но не разбирам как бих могъл да ви помогна. Ако и други банкноти от обира са минали през банка Кромуел, то те отдавна са влезли в общо обръщение и няма начин да се проследят, няма начин да се разбере кой ги е депозирал.
— Това е вярно – отвърна Бел. – Но се налага да проследим всяха нишка, колкото и да е тънка.
— Банкнотите бяха нови и имаха последователни серийни номера – обясни Ървайн. – Възможно ли е да сте ги записали, преди да влязат в обръщение?
— Напълно възможно, тъй като, както казах, записваме банкнотите от по петдесет и сто долара.
— Бихте ли могъл да накарате счетоводителя си да провери записите ви? – попита Бел.
— Ще се подчиня с удоволствие. – Кромуел замълча и натисна бутон под бюрото си. След секунди Марион Морган стоеше на вратата. – Мис Морган, бихте ли предала на господин Хопкинс да се качи в кабинета ми?
Тя кимна.
— Разбира се.
Когато Хопкинс се появи, разминаването с очакванията на Бел беше пълно. Вместо безцветен сив дребосък с очила и молив зад ухото, чийто работен живот минава в ровене в числа из счетоводни тефтери, Хопкинс приличаше на звезден атлет, едър и жилав. Кимна на Бел и Ървайн, след като го представиха.
— Господин Бел и господин Ървайн са от детективска агенция „Ван Дорн”. Тук са, за да проверят серийни номера на банкнота, открадната по време на банков обир в Елкхорн, Монтана. Една петдесетдоларова банкнота е била депозирана в нашата банка, преди да се даде на клиент, осребрил чек. Тези господа смятат, че и други откраднати банкноти може да са минали през банката ни. Биха искали да провериш списъка на серийните номера, които сме записали.
Хопкинс се усмихна свойски.
— Ще ми трябват серийните номера.
— Провери за последователни банкноти над и под 214799 – отвърна Кромуел, разчитайки на паметта си.
— Веднага, сър – отзова се Хопкинс и леко се поклони на Бел и Ървайн. – Ако съществуват ще ги имам до няколко часа.
— Ще ви бъда благодарен – каза Бел.
— Нещо друго, господа? – каза Кромуел, приключвайки разговора.
— Не, бяхте много отзивчив. Благодаря ви.
Бел остави Ървайн да поведе към асансьора, като се задържа малко. Спря се до бюрото на Марион и я погледна.