— Банките нямаха ли запис кой ги е внесъл? – попита Бронсън.
Ървайн поклати глава.
— Касиерите няма как да знаят, защото не записват серийни, те номера. Това се прави след това от банковите счетоводители. Докато направим връзката, вече е много късно. Който е сменил банкнотите, отдавна си е заминал и е забравен.
Бронсън се обърна към Къртис.
— А твоето издирване на вагона?
Къртис гледаше все едно, че е загубил домашното си куче.
— Изчезна – отвърна безпомощно. – Търсенето в разпределителната не показа и следа от него.
— Може би е пратен на товарен влак, който е напуснал града – предложи Бел.
— Товарните влакове на „Южен Пасифик”, напуснали по график последната седмица, нямат никакъв манифест, който да включва вагон на компания „Мебели О’Браян”.
— Искаш да кажеш, че изобщо не е напуснал разпределителната?
— Точно.
— Тогава защо не може да се намери? – запита Бронсън. – Не е възможно да се изпари във въздуха,
Къртис вдигна ръце.
— Какво мога да кажа? С двама от агентите ви претърсихме разпределителната от горе до долу. Вагонът не е там.
— Диспечерите на „Южен Пасифик” знаеха ли къде е бил отклонен след пристигането му? – попита Бел.
— Отклонен е на страничен коловоз до товарната платформа на един изоставен склад. Проверихме го. Нямаше го там.
Ървайн запали пура и изпуфка облак дим.
— Би ли могло да е прикачен към влак, без диспечерът да знае за това?
— Не може да се случи това – отвърна Къртис. – Щяха да разберат, ако някой вагон е добавен тайно към влака. Механиците използват формуляра, в който изреждат серийните номера на влака в последователността, в която вагоните са прикачени. Когато товарните вагони пристигнат до определената им дестинация, могат лесно да бъдат откачени от задния край на влака, преди да продължи по маршрута си.
— Вероятно бандитът е решил, че вагонът е надживял срока си на годност и го е пратил за бракуване и унищожаване – предположи Бронсън.
— Едва ли – отвърна Бел замислено. – Предположението ми, че просто е поръчал да го пребоядисат с нов сериен номер и да сменят името с друга фиктивна компания.
— Би било все едно – каза Къртис. – Бездруго не може да го използва.
— Какво искаш да кажеш? – попита Бел.
— Само „Южни железници Рио Гранде” стигат до Телърайд.
— И какво ще го спре да го пребоядиса с надписи на „Южен
Пасифик”?
— Нищо. Само дето ще е губене на време. „Рио Гранде Юг” вървят по тесен коловоз. Влаковете на „Южен Пасифик” се движат по стандарта линия, близо 30 сантиметра по-широка. Няма как коловозът да се пригоди към вагона на бандита.
— Колко тъпо от моя страна – промърмори Бел. – Забравих, че през Скалистите планини минават само теснолинейки.
— Не се упреквай – успокои го Бронсън. – И аз изобщо не се сетих.
Ървайн удари отчаяно с юмрук по масата.
— Изобщо няма да захапе въдицата, след като знае, че не може да се измъкне с личния си товарен вагон.
Бел се усмихна стегнато.
— Има си качествата, но си има и слабостите. Разчитам на алчността му и самоувереността му, на чувството му за непобедимост. Сигурен съм, че ще захапе стръвта и ще опита грабеж в банката в Телърайд. Предизвикателството е твърде голямо, за да го пренебрегне.
— Желая ти късмет – каза Бронсън. – Ако някой може да хване Касапина, това си ти.
— А ти, Хорас? Някакъв късмет в търсенето на пистолета на бандита?
— Нищо окуражаващо – отвърна мрачно Бронсън. – Новите продажби на оръжие не трябва да се регистрират. Купувачът трябва само да остави парите си и да си излезе с оръжието. С търговците изтеглих слаба ръка. Дори да помнят на кого са продали колт трийсет и осем автоматик, няма да ни кажат имена.
Ървайн се вторачи в стената, без да я вижда.
— Изглежда, господа, че всичките ни трудно събрани нишки се оказаха задънени улици.
— Неуспехи са, да – промълви тихо Бел. – Но играта не е свършила – още не. Все още имаме шанс да теглим последната черта.
~22~
Кромуел седеше на масата, ядеше закуската си и четеш сутрешния вестник. Сгъна първата част на уводната статия и го подаде през масата на Маргарет без коментар.
Тя я прочете, присви очи щом осъзна за какво иде реч и го погледна питащо.
— Възнамеряваш да опиташ това?
— Намирам го за много съблазнително – отвърна той. – Все едно, че е хвърлена ръкавица в краката ми.
— Какво знаеш за Телърайд?
— Само каквото съм чел. Разположен е в един задънен каньон. Има голям квартал с червени фенери и Бъч Касиди ограби банката „Сан Мигел” там през 1889 г.