— Съжалявам, всичките ни стаи са заети. „Шеридан” е пълен догоре.
— Не искам стая – каза Бел. – Вие ли сте господин Маршъл
Бъкман?
Усмивката се изпъна и очите се присвиха.
— Да, аз съм Бъкман.
— Аз съм Айзък Бел от детективска агенция „Ван Дорн”.
Очите на Бъкман отново се разшириха и той кимна.
— Господин Бел, получих телеграмата ви. Позволете ми да заявя, че „Шеридан” ще съдейства по всякакъв начин.
— Най-важното – обясни Бел, – е да заявите на всеки, който попита, че работя тук като портиер.
— Да, разбира се – отвърна покровителствено Бъкман. – Можете да разчитате на мен.
— Благодаря ви, господин Бъкман. Сега, ако нямате нищо против, мисля да опитам от най-доброто уиски на бара ви.
— Сервираме само превъзходно уиски от най-добрите производители.
Бел кимна, обърна гръб на Бъкман и се запъти към бара. Спря се, за да прочете табелата, върху която бяха изредени правилата за гостите на хотела:
На прага се отдръпна встрани, когато една руса дама, чието лице беше скрито под шапка с широка периферия, мина покрай него. Видя само, че има хубава фигура.
Тя от своя страна не обърна внимание на куцащия мъж, който я подмина, щом тръгна по застланото с пътека стълбище, водещо към стаята й.
Много по-късно Бел се наруга, че не е разпознал блондинката, също както Маргарет се обвиняваше, че не е идентифицирала куцащия мъж, преди да е станало много късно.
~24~
Бел обясни ситуацията на шериф Хенри Парди и банковия мениджър Мъри Окснард. Тримата седяха около една маса и ядяха закуска, сервирана им от жената на шерифа. Къщата на Парди се намираше точно зад офиса и затвора му. Той отиде до вратата, увери се, че е заключена и дръпна пердетата, за да не може никой да види вътре.
Бел беше впечатлен от шерифа. На стената на гостната си имаше рафтове от пода до тавана, натъпкани с творби на Шекспир, Платон, Волтер, Бейкън и Емерсън, наред с няколко тома на латински. Никога досега не беше срещал толкова начетен служител на закона в малко градче.
Парди прокара длан през буйната си посивяла коса и подръпна рошавите си мустаци.
— Казвате ни, господин Бел, че според вас Бандита касапин ще удари градската ни банка.
— Не мога да твърдя със сигурност – отвърна Бел. – Но ако е верен на себе си, ще бъде примамен от голямата сума за заплати, която се транспортира до банката от Първа национална банка на Денвър.
— Не знам за такъв товар за заплати – каза Мъри Окснард. Беше висок кротък мъж с широки рамене и тесни бедра. Рядко се усмихваше и лицето му винаги беше стегнато в кисела физиономия.
— Няма никакъв товар – обясни Бел. – Това е уловка, за да изкараме Бандита от бърлогата му.
Парди забарабани с пръсти по масата.
— Ако е толкова умен, колкото четох, ще изрови истинските факти и ще разбере, че всичко е симулация.
Бел поклати глава,
— Не, сър, директорите на банката в Денвър са инструктирани да потвърдят версията.
— Ако мога да попитам – каза Парди, – защо избрахте Телърайд?
— Защото сте в задънен каньон с единствения му вход и изход на запад. Разположението го прави идеално за блокада при бягство, ако не го заловим при опита за грабеж.
— Не ми харесва – заяви Окснард. – Бандитът е известен като безскрупулен убиец. Не мога да изложа на риск служителите си, нито ще понеса кръвта им на ръцете си.
— Не смятам вашите хора да са в банката, когато и ако стане обирът. Лично аз и още един агент на Ван Дорн ще заемем местата в банката. Друг агент ще наблюдава влизащите и излизащи влакове, тъй като за бандита се знае, че се измъква от местопрестъплението с помощта на железопътен товарен вагон.
— А клиентите ми? – настоя Окснард. – Кой ще се занимава с трансакциите им?
— Двамата с агента ми сме съвсем наясно с ежедневната работа на една банка. Ако бандитът отиде до касиерско гише, ще съм готов за него.
— Знаете ли как изглежда? – попита Парди.
— Освен че му липсва кутрето на лявата ръка и че има рижа коса, нямаме описание.
— Защото убива всеки, който може да го идентифицира. Нямаме много, с което да продължим.
— Все още не мога да се съглася с това – каза Окснард. – Един мой клиент може да се окаже на неподходящото място в неподходящия момент, и да получи куршум.
— Взимаме всички предпазни мерки – отвърна мрачно Бел. – Може да има някакъв риск, но този бандит трябва да бъде спрян. Вече е убил над трийсет души. Не може да се предвиди колко още ще загинат, преди да го заловим и спрем убийствата.