Маргарет не би могла да понесе живота на проститутка в бардак на Пасифик авеню. Живееше стилно в хотел „Ню Шеридан“. След като откри малка сметка в градската банка, за да огледа разположението, броя на служителите и местоположението им, както и вида на сейфа, обиколи минните компании, за да разпита за отдавна изгубилия се съпруг, който така и не съществуваше. Усилието придаде плътност на версията й и скоро тя се превърна в предмет на клюки из градчето.
Стигна дотам, че да се обърне към шериф Парди с фалшивата си версия и да види що за мъж бе този, срещу когото предстоеше да се изправи брат й. Госпожа Алис Парди влезе в офиса, докато Маргарет молеше шерифа да й съдейства в търсенето на съпруга й. Алис моментално изпита съчувствие към жената в евтината похабена памучна рокля, която редеше тъжния си разказ за изоставената съпруга, отчаяно търсеща изоставилия я съпруг. Допусна, че тази Рейчъл Джордан трябва да умира от глад и я покани в къщата им на вечеря. Маргарет прие и дойде в същата евтина рокля, която бе купила и Сан Франциско от магазин за дрехи втора употреба за бедняци.
Тази вечер Маргарет прояви желание да помогне на Алис Парди в кухнята, но за жената на шерифа беше явно, че гостенката им няма опит край горещата печка. Алис поднесе домашно сготвено овнешко и сварени зеленчуци с ябълков пай за десерт. След вечерята беше поднесен чай и всички се настаниха в гостната, а Алис посвири няколко мелодии на старото пиано.
— Кажете ми, госпожа Джордан – попита Алис, докато обръщаше погната страница, – къде сте отседнали?
— Една мила дама, мис Били Магуайър, ме нае за сервитьорка в дамския си пансион.
Парди и жена му се спогледаха притеснено. Алис си пое дъх.
— Голямата Били е мадам на публичния дом „Сребърната красавица” – рече тя. – Не знаехте ли това?
Маргарет се направи на смутена.
— Представа нямах.
Алис се върза на лъжата на Маргарет. Парди – не. Знаеше, че нямаше как една жена да не схване разликата между пансион и публичен дом. Зърното на подозрението покълна в ума му, но жена му беше обзета от състрадание.
— Горкичката ми – каза тя и прегърна Маргарет. – Няма да оставате в „Сребърната красавица“ нито минута повече. Ще отседнете тук при нас с Хенри, докато намерите съпруга си.
— Но той може да не е в Телърайд – отвърна Маргарет, готова едва ли не да се разплаче. – Тогава ще трябва да продължа да го търся другаде, а и не искам да ви създавам неудобства.
— Глупости – каза Алис. – Връщаш се веднага при Голямата Били и донасяш вещите си. Ще ти приготвя резервното легло.
Маргарет влезе отново в ролята си и проля няколко сълзи.
— Как бих могла изобщо да ви се отблагодаря? Как бих могла да ви се отплатя?
— Не си го и помисляй. Двамата с Хенри само ще се радваме да помогнем на една бедна душа, изпаднала в затруднение. По християнски е.
Маргарет отпи от чия си и насочи разговора към работата на Парди като шериф.
— Животът ви трябва да е напрегнат. Телърайд изглежда е град без морални задръжки. Сигурно ви се отваря много работа.
— Миньорите могат да са доста буйни понякога – съгласи се Парди. – Но сериозни престъпления като убийство се случва не повече от веднъж на шест месеца. Мирно е след профсъюзните стачки преди две гадини, когато правителството прати армията да потуши безредиците.
Маргарет бавно и пестеливо отвръщаше на въпросите на Парди за изчезналия й съпруг. На свой ред зададе няколко въпроса от общ характер за града и миньорите.
— През банката ви трябва да минават много пари за мините компании – подхвърли тя небрежно.
Парди кимна.
— Заплатите стигат до значителни суми.
— И никога ли не сте се страхувал от обири и крадци? – попита тя невинно.
— Миньорите са стабилни хора и рядко си позволяват да нарушат закона. Освен кръчмарските свади от време на време или някое убийство, когато страстите се нажежат, градът е доста мирен.
— Когато бях в банката видях, че сейфът изглежда много здрав и сигурен.
— Здрав е, да – отвърна Парди, докато палеше лулата си. – Пет заряда динамит не могат да го отворят.
— И банковият управител е единственият, който знае комбинацията?
Въпросът, идващ от устата на жена, се стори странен на Парди, но отвърна без колебание:
— Всъщност, заключващите лостове са настроени така, че да се отключват всяка сутрин в десет часа. В три часа следобед управителят затваря вратата и наглася лостовете.
— Някой в „Сребърната красавица“ ми каза, че Бъч Касиди ограбил местната банка.
Парди се засмя.
— Това беше отдавна. Никакъв банков обир не сме имали
оттогава.
Маргарет се опасяваше да не прекали с въпросите си, но трябваше да събере още информация, ако искаше брат й да успее с удара