Ако Бел не беше се завъртял инстинктивно и не беше се хвърлил през бюрото, рухвайки на пода зад него, куршумът щеше да го порази право в стомаха. Светкавичният скок го спаси, но куршумът все пак заора в месестата част на бедрото му. Едва усети пронизващия удар. С едно движение посегна и дръпна колта си от чекмеджето на бюрото. Без да губи време, стреля по Кромуел и пропусна врата на бандита едва на сантиметър.
След това, по-бързи и от мълния, двамата мъже стреляха отново. Изстрелите излетяха толкова близо, че проехтяха като един.
Вторият куршум на Кромуел изрови малка бразда в скулата на Бел, едва разкъса кожата му, но само облиза черепа. Погледът на Бел се замъгли и той потъна в черната яма на безсъзнанието. Кръвта бързо потече от раната и обля едната страна на лицето му. Раната не беше фатална, но за Кромуел, който все още стоеше на крака, куршумът като че ли бе пръснал половината глава на противника му.
Бандитът не излезе невредим от кратката престрелка. Куршумът на Бел беше поразил Кромуел в кръста, но бе излязъл, без да засегне важни вътрешни органи. Залитна и само това, че се пресегна и вкопчи в ръба на касиерското гише, го опази да не падне на пода. Постоя така няколко мига, докато надвие болката. После се обърна, отключи задната врата и остана встрани, а Маргарет нахлу вътре.
— Чух изстрели отвън – извика тя стъписана. – Какво се обърка?
— Беше капан – измърмори той, след като гневът измести страха. Притиснал ръка върху раната си, махна с дулото на колта към вратата на кабинета. – Убих Айзък Бел.
Маргарет пристъпи в кабинета, погледна плувналия в кръв на пода агент на Ван Дорн и в очите й се появи ужас, щом позна Бел въпреки кръвта, покрила повечето лице.
— О, Боже! – Имаше чувството, че ще повърне, но гаденето бързо премина, щом се обърна и видя, че брат й също кърви. – Ти си ранен! – ахна тя.
— Не толкова лошо, колкото изглежда – отвърна той стиснал зъби.
— Трябва да се махаме оттук. – Изстрелите ще доведат шерифа и ще вдигнат половината град.
Маргарет едва извлече ранения си брат през задната врата на банката. Отвън конят и двуколката чакаха. Вложи цялата си сила, докато го избута на седалката на кабриолета, отвърза коня от дървения пилон и се качи.
Вдигна камшика, за да подкара коня в галоп, но той я сграбчи за китката.
— Не, карай бавно, все едно, че сме две жени, излезли да се повозят на кабриолет. Ще изглежда подозрително, ако изхвърчим в галоп от града.
— Шерифът е умен мъж. Познавам го. Няма да се излъже
толкова лесно.
— Дори един умен мъж няма да заподозре жена в обир на банка и убийство на двама мъже – измърмори Кромуел.
В края на задната уличка Маргарет зави кабриолета по една странична улица и продължи на запад към края на града.
Кромуел свали палтото си от вълча кожа и го метна на скута, за да скрие кръвта, просмукала се в пуловера му. Пъхна колта в един от каубойските си ботуши и се отпусна назад, мъчейки се да запази ума си ясен, като надмогне пулсиращата болка в хълбока си.
* * *
Бел беше указал на шериф Парди, че ако бандитът се появи, ще произведе един изстрел. Но Парди разбра, че става нещо неприятно, когато чу пет изстрела, някои от които приглушени като далечен заряд динамит в някоя мина наблизо. Излетя на улицата от един магазин за железария, където се беше скрил, уплашен, че жената, която бе видял да влиза в банката, може да е застреляна от бандита.
Щом го видяха да тича към банката, четирима от помощник-шерифите му изскочиха от укритията си и се втурнаха след него, докато петият помощник затича към гарата да предупреди Къртис. С извадения си Смит & Уесън за единична стрелба и дръпнат назад ударник, Парди нахлу през вратата на банката. В първия момент не видя никого. Ървайн лежеше скрит зад касиерската кабина, а Бел беше паднал от другата страна на бюрото. След това заобиколи кабината и видя проснатия на пода сред локва кръв агент на Ван Дорн. Провери пулса, увери се, че Ървайн е мъртъв, след което влезе в кабинета и намери Бел.
— Пътник ли е? – попита един от помощниците си, едър като мечок мъж с огромен корем, издут над панталоните с изпънатите до пръсване тиранти, който стоеше в готовност с рязана карабина в ръцете.
— Куршумът само е забърсал черепа му – отвърна Парди. – Още е жив.
— А жената?
Умът на Парди не зацепи за миг. След това го осени.
— Жената, която влезе в банката преди изстрелите?
— Същата.
— Трябва да е похитена от бандита.
— Но не видяхме никой да влиза в банката преди или след нея.
Парди се изправи, объркан и невярващ. Нужно му бе цялото въображение, за да си представи, че Бандита касапин е жена.