— Но не й казахте, че залагаме капан. Кромуел изобщо нямаше да влезе в банката, ако подозираше капан.
Парди поклати глава.
— Хванаха се на версията ви – въдицата, кордата и плувката. Само да знаехме, че ще е в женски дрехи, щяхме да го застреляме без колебание като куче, каквото е.
— Според докладите от другите му обири, никога не се е обличал като жена.
— Дори след като капанът се провали, с хайката ми трябваше да ги заловим. Глупаво си помислих, че ще се задържат на пътя. Изобщо не ми мина през ума, че могат да използват железопътното трасе за изход, докато не се оказа много късно. Докато се сетя, че са ме прецакали, отдавна бяха заминали.
— Бяха ли проверени списъците на пътниците в Монтроуз?
— Телеграфирах на началникът на гарата, но вече бяха заминали на влака за Гранд Джънкшън – отвърна Къртис. – Не помнеше да са се качвали две жени, но е забелязал двама мъже. Каза, че единият изглеждал болнав.
— На задното стъпало на банката имаше кръв – каза Парди със стегната усмивка. – Трябва да сте го улучил.
— Не е било достатъчно сериозно, за да го спре – измърмори тихо Бел.
— Телеграфирах на районния полицейски началник. Пратил е помощници в Гранд Джънкшън да претърсят всички влакове, заминаващи на изток и запад, но не са намерили и следа от две пътуващи заедно жени.
Бел се подпря на дадения му от Парди бастун.
— Започвам да разбирам как работи умът на бандита. Отново се е облякъл в мъжки дрехи и е преоблякъл и сестра си като мъж. Полицейският началник е търсил две жени и изобщо не са ги заподозрени.
— Хитрец е този Кромуел.
— Да – призна Бел. – Такъв е.
— Оттук накъде? – попита Парди.
— Връщаме се в Денвър и започваме всичко отначало.
— Но вече знаете името и навиците на бандита.
— Да, но образуването на дело е невъзможно. Никой федерален прокурор няма да си губи времето по обвинение с толкова неубедителни доказателства.
— Ще го спипате – каза Парди уверено.
— Ще работим още по-усърдно, след като вече имаме лична причина да го видим обесен – мрачно отвърна Бел.
* * *
Когато Бел и Къртис стигнаха в Денвър късно вечерта, ги чакаше катафалка, която да откара Ървайн до местната морга.
— Беше най-добрият ми приятел – въздъхна Къртис. – Ще утеша майка му и ще уредя погребението.
— Благодаря ти – отвърна Бел. – Аз ще поема разходите.
Бел взе такси до хотел „Браун Палас“. Щом влезе в апартамента си, смъкна дрехите си и се отпусна във ваната с гореща вода, като подпря ранения си крак на ръба, за да не се намокри превръзката. Затвори очи и умът му се зарея над събитията от последните няколко дни. Вече знаеше, че жената, покрай която беше минал в хотел „Ню Шеридан“, е била Маргарет Кромуел. Когато брат й влезе в банката от предната врата, тя беше чакала отзад с кон и двуколка. Образът на Кромуел, предрешен като жена, го отврати, но неволно изпита уважение към хитрия пресметлив ум на Бандита касапин. Избягването на хайката на шериф Парди с минаването на кабриолета по железопътна линия беше гениално решение.
Отначало Бел си помисли, че Кромуел няма да направи нов опит за обир. Възможността изглеждаше безкрайно малка, но като с всички престъпници, които бе залавял досега, Бел започна да рови в ума на заподозрения. Обучил се беше да разсъждава като бандита. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че Кромуел си въобразява, че е непобедим и неуязвим за всякакво разследване от силите на закона, особено от агентите на детективска агенция „Ван Дорн“
Следващата стъпка трябваше да се обмисли много внимателно. Умът му работеше над възможностите да събере достатъчно улики за ареста на Кромуел, когато чу чукане на вратата. Залагайки на здравия си крак и надмогнал лекото замайване от болката, причинена от раната в главата му, докато се надигаше, Бел се измъкна тромаво от ваната, навлече си халат и изкуцука до вратата. След като я отвори, с изненада видя застаналия на прага Джоузеф Ван Дорн.
Ван Дорн погледна превръзката около главата му с избилото петно кръв и се усмихна мрачно.
— Жалка гледка си.
— Влезте, сър. Разполагайте се като у дома си.
Ван Дорн огледа агента си. Беше разтревожен, но не направи усилие да си придаде безразличие.
— Много ли боли?
— Нищо, което аспиринът да не излекува.
Ван Дорн пристъпи вътре и се озърна из апартамента.
— Обичам агенти, които пътуват стилно, без да е за моя сметка.
— Мога ли да поръчам румсървис и да ви донесат нещо за ядене или пиене?