Ван Дорн махна с ръка.
— Не, благодаря. Ядох на влака от Чикаго, малко преди да стигна в Денвър. Чаша портвайн ще е съвсем на място.
Бел се обади до румсървиса и остави слушалката.
— Не очаквах шефа да пътува над хиляда мили, само за да ме види.
— Срещата ни не само е уместна, но и жизненоважна за разследването. – Ван Дорн се отпусна в мекото кресло. Предпочитам подробен доклад пред няколкото думи по телеграфа. Е, кажи ми какво се случи в Телърайд и не пропускай нищо.
— Повечето от това, което мога да ви кажа, се обърка – отвърна Бел с горчивина.
— Не се самообвинявай – утеши го Ван Дорн. – Идея нямаш колко мои планове са се проваляли.
Донесоха им портвайн и в следващите четирийсет минути Бел описа подробно на Ван Дорн схемата за залавянето на Бандита касапин и как Кромуел обърна залозите срещу него и шериф Парди. Разказа му за убийството на Ървайн и неговото раняване, приключило със събуждането му в болницата на Телърайд.
Когато приключи, Ван Дорн го попита:
— Сигурен ли си, че Джейкъб Кромуел е Бандита касапин?
— Маскировката му беше гениална и двамата с Ървайн бяхме неподготвени. Но в ума ми няма съмнение. Лицето в банката, което разпознах, беше Кромуел, облечен в женски дрехи. Двамата с Парди идентифицирахме и сестра му, Маргарет, отседнала в града, за да му помогне в обира.
Ван Дорн извади кутия с пури от джоба на елека си, извади дълга тънка хаванска пура и я разпали с клечка кибрит, която драсна в палеца си.
— Нелогично изглежда. Щом Кромуел е богат, притежава банка с активи в милиони и живее на Ноб Хил в Сан Франциско, какво печели, като рискува всичко това и залага на банкови обири и убийства?
— Според това, което успях да събера, парите, които е крал, ги е използвал, за да изгради банковите си активи.
— Но защо сега, след като е финансово осигурен и банката му е стабилна? Защо продължава криминалните авантюри?
Бел се загледа през прозореца в синьото небе над града.
— Простият отговор е, че човекът е луд. Сглобих му профил в ума си. Сигурен съм, че краде и убива, защото го забавлява. Парите вече не са целта му. Загубили са важността си. Като човек пристрастен към уиски или опиум, го влече да сее погром и смърт. Вярва си, че е недосегаем от силите на правосъдието. Смята, че е непобедим и всеки криминален акт за него е предизвикателство в надиграването на закона.
— Трябва да признаеш… – Ван Дорн издуха голям кръг дим в стаята. – Дотук доста успешно направи нас и всеки полицейски служител западно от Мисисипи да изглеждаме като тайфа аматьори.
— Кромуел не е безгрешен. Той е човек, а всеки човек прави грешки. Когато дойде моментът, смятам да съм там.
— Накъде ще продължиш оттук?
Бел направи гримаса.
— Ще ми се всички да престанат да ме питат това.
— Е?
Бел погледна Ван Дорн съсредоточено и спокойно.
— Ще се върна в Сан Франциско и ще съставя дело срещу Кромуел.
— Според това, което ми каза, няма да е лесно. Имаш малко доказателства, за да внесеш дело. Защитата ще те разпъне на свидетелската банка. Ще ти се изсмее на твърдението, че си разпознал мъж, преоблечен като жена и ще заяви, че е било невъзможно да направиш разликата. А без друг свидетел или пръстови отпечатъци трябва да кажа, че каузата ти е загубена.
Бел го изгледа ледено.
— Намекваш да се оттегля от разследването?
Ван Дорн се намръщи.
— Нищо такова не намеквам. Само изтъквам фактите. Знаеш съвършено добре, че този случай е приоритетен в агенцията. Няма да отдъхнем, докато не видим Кромуел зад решетките.
Бел леко опипа скулата си, сякаш за да се увери, че раната още си е там.
— Веднага щом подредя някои неща тук в Денвър, се връщам в Сан Франциско.
— Мога да уредя екип от агенти да ти помага. Трябва само да поискаш.
Бел поклати глава.
— Не. С Къртис като моя дясна ръка и с подкрепата на Бронсън и агентите в офиса му, ще имам цялата работна сила, която ще ми трябва. По-добре да продължим прикрито, без армия от агенти, които да причиняват усложнения.
— А полковник Дензлър и Департамента за криминално разследване във Вашингтон! Може ли правителството да е от помощ по този проблем?
— Да, но само в подходящия момент. Кромуел има невероятно влияние в политическия и финансов елит в Сан Франциско. Той е най-видният филантроп в града. Ако съберем достатъчно улики и го обвиним, приятелите му ще барикадират фургоните и ще се бият с нас на всяка стъпка. В този момент ще ни трябва цялата помощ от федералното правителство, която можем да получим.
— Какъв е планът ти?
— В момента нямам готов план. Кромуел е спокоен, тъп и щастлив, без да си дава сметка, че стягаме кръга около него с всеки изтекъл ден.