— Но не си по-близо до залавянето му, отколкото преди три седмици.
— Да, но сега имам предимство.
Ван Дорн вдигна вежди с любопитство и попита скептично:
— И що за предимство е то?
— Кромуел не знае, че все още съм жив.
— Ще дойде като удар по самочувствието му, когато разбере, че си възкръснал.
Бел леко се усмихна.
— Разчитам на това.
~28~
Поражението върху Кромуел от куршума на Бел не беше сериозно. Отложи лечението си докато се върне с Маргарет в Сан Франциско, където почистиха входно-изходната рана на хълбока с антисептик, зашиха я и я превързаха. Докторът, стар приятел, не зададе никакви въпроси, но Кромуел все пак го излъга как сам се прострелял при злополука, докато почиствал пистолет. Тъй като жена му получи щедро дарение от Кромуел за малкия си проект, балетната компания на Сан Франциско, докторът не попълни полицейско донесение и се закле да не споменава вече за инцидента.
Кромуел се върна в офиса си в банката и бързо навлезе рутинната дейност с управлението на финансовата си империя. Първият му проект за деня бе да напише реч, която да произнесе на откриването на старчески санаториум, основан и построен благодарение на щедростта му. Скромността не беше от добродетелите и той нарече болницата „Санаториум Джейкъб Кромуел“. Повика Марион Морган да препише бележките му по речта.
Тя седна на стола до бюрото му и го погледна съсредоточена
— Простете ми, че питам, господин Кромуел, но добре ли се чувствате? Изглеждате малко пребледнял.
Усмихна се с усилие и инстинктивно, съвсем леко се опипа по хълбока.
— Простинах от нощен риболов. Почти мина.
Връчи й бележките си, завъртя се в кожения си стол и се загледа през прозореца към града наоколо.
— Редактирай речта ми за санаториума и моля, чувствай се свободна за всякакви предложения, които сметнеш за уместни.
— Да, сър.
Марион стана, за да напусне кабинета му, но се поколеба до вратата.
— Извинете ме, но се чудех дали сте чувал нещо за детектива от агенцията на Ван Дорн?
Кромуел се извърна от прозореца и я изгледа с любопитство.
— Айзък Бел ли?
— Мисля, че така се казваше.
Неволно се усмихна и отвърна:
— Мъртъв е. Чух, че бил убит при банков обир в Колорадо.
Два ледени блока сякаш притиснаха сърцето й. Не можеше да повярва на думите на Кромуел. Устните й потрепериха и тя се извърна от него, за да не може да види шока, изписан на красивото й лице. Едва успя да се овладее и без да каже нищо повече, излезе от кабинета и затвори вратата.
Марион седна зад бюрото си като в транс. Не можеше да проумее чувството си на скръб по мъж, когото едва познаваше, мъж, с когото бе споделила само една вечеря. Но все пак виждаше лицето му в ума си все едно, че стоеше пред нея. Краткотрайната връзка помежду им беше жестоко прекъсната. Не можеше да обясни чувството си на тъга и не се и опита. Сякаш бе изгубила скъп приятел.
С треперещи ръце зареди лист хартия в пишещата машина и започна да преписва бележките на Кромуел за речта му.
* * *
В пет часа късно следобед Кромуел стоеше на стъпалата на ново триетажно тухлено здание на улиците Джиъри и Филмор, заслушан в дългото и цветисто встъпление на градския кмет Юджийн Шмиц, близък негов приятел, с когото се беше сприятелил покрай големите вноски, тайно прехвърляни на личната му сметка в банка „Кромуел”. Тълпа от петстотин души присъстваше на откриването, заедно с членове на градските противопожарни и полицейски служби, политически шефове и над петдесет престарели пациенти, седящи апатично в инвалидните си колички.
Словото на самия Кромуел беше кратко и по същество. Скромно нарече себе си „смирен Божи пратеник”, избрал да помогне на онези, които не могат да си помогнат сами. Когато приключи, аплодисментите бяха учтиви и сдържани, както се полагаше на официалния повод. Последва срязването на лентата пред входа и Кромуел бе сърдечно поздравен. Стисна всяка ръка, която му беше подадена. Показно прегърна един по един всички пациенти, чакащи да влязат в зданието. Кметът Шмиц му връчи бронзов плакет за филантропските му усилия и обяви, че от днес насетне 12 април ще се помни като Деня на Джейкъб Кромуел.
Кромуел си проправи път през тълпата доброжелатели и почитатели, и стигна до мястото за паркиране с чакащия го мерцедес „Симплекс“. Маргарет вече седеше зад волана, прелестна в зелената си вълнена рокля с пелерина.
— Добра работа, братле. Още едно добро дело под флага на Кромуел.
— Никога не вреди да имаш приятели по високите места и да се радваш на възхищението на вмирисаната тълпа.