Никой от двамата не обърна внимание на един мъж, седнал на пейка близо до колата, облечен като работник, със сандък с инструменти на скута си и с небрежно запалена лула.
~29~
Влакът на Бел го докара в Сан Франциско в осем часа сутринта. В девет вече заседаваше с Къртис, Бронсън и петима негови агенти. Всички бяха насядали около конферентна маса, много по-голяма от тази в офиса в Денвър. Бел беше смъртно уморен и раните все още му създаваха проблеми, но пренебрегваше болката, както бе правил с предишни наранявания и се държеше упорито.
— Господа – започна той. – След като нашият заподозрян номер едно за Бандита касапин е Джейкъб Кромуел, ще подложим него и сестра му на двайсет и четири часово наблюдение.
— Това означава всяко тяхно движение извън палата им на Ноб Хил – добави Бронсън.
Един от агентите вдигна ръка.
— Сър, ще ни трябват снимки за идентификация, след като повечето от нас нямат представа как изглеждат.
Бронсън вдигна дебела папка на масата.
Бяха им направени снимки, докато са навън из града.
— Кой ги направи? – попита Бел.
Бронсън се усмихна и кимва към един от агентите си отсреща на масата.
—Дик Крауфорд е първокласен фотограф.
Кромуел не са ли заподозрели фотограф, който ги преследва и ги снима? – попита Къртис.
Бронсън кимна на Крауфорд.
— Дик, обясни на всички тук как ги щракна, без да загреят.
Крауфорд имаше тясно и вечно намръщено лице с малка челюст и рунтави вежди под плешивото теме. Сериозен мъж, той никога не проявяваше склонност към хумор.
— Бях облечен в работен комбинезон и носех сандък за инструменти с малка дупка, изрязана в единия край за лещата на фотокамерата. Трябваше само да бръкна в сандъка, за да настроя фокуса и да снимам. Изобщо не се досетиха и нито веднъж не погледнаха към мен. – След това постави на масата малък фотоапарат и обясни приложението му. – Това, което виждате, е фотокамера Кодак, която прави снимки с размер на пощенски картички.
Докато Крауфорд говореше, Бронсън раздаде снимки на Джейкъб и Маргарет Кромуел.
— Ще забележите, че снимките са забележително контрастни и ясни – продължи Крауфорд. – Уникалното качество на камерата е в това, че за разлика от други камери с фиксиран фокус мога да настройвам разстоянието с помощта на колелцето, което виждате отстрани. След това ми остава само да натисна един бутон и лещата ще изскочи напред, за да коригира разстоянието за експониране.
Всички огледаха снимките. Показваха двамата Кромуел, поотделно или заедно, как вървят по улицата, излизат от магазини и ресторанти. Няколко снимки бяха на Джейкъб Кромуел докато влиза и излиза от банката си. Две го показваха как говори на откриването на санаториума за възрастни. Крауфорд дори ги беше проследил до парк Лафайет и ги беше заснел докато крачат по една алея. Бел особено го заинтригуваха снимките с Маргарет зад волана на екзотична на вид кола.
— Мерцедес „Симплекс” – каза той с възхищение. – Кромуел имат добър вкус за автомобили.
Бронсън огледа снимките с колата.
— Изглежда скъпа. Колко вдига?
— Поне 112, може би 128 км/ч – отвърна Бел.
— Съмнявам се да има кола в Сан Франциско, която би могла да я догони в преследване – каза един агент с буйна коса в края на масата.
— Вече има – заяви Бел и устните му се разтеглиха в широка усмивка. – Беше разтоварена от товарен вагон тази сутрин. – бърна се към Къртис. – Прав ли съм, Артър?
Къртис кимна.
— Автомобилът ти е на съхранение в товарния склад на „Южен Пасифик“. Наех едно момче на работа в железницата да го почисти.
— Пратихте колата от…
— Чикаго – довърши Бел.
— Любопитен съм – каза Бронсън. – Що за автомобил може да е толкова специален, че да го превозите чак от Чикаго?
— Една бърза кола може да се окаже полезна. Освен това, както се оказва, изобщо не отстъпва на мерцедеса на Кромуел, стигне ли се до гонитба.
— Кое я прави такава? – попита Крауфорд.
— Локомобил – отвърна Бел. – Карана е от Джоу Трейси, който спечели с нея трето място в пътното надбягване за купата Вандербилт в 1905 г. в Лонг Айлънд.
— Колко е бърза? – запита Бронсън.
— Вдига до 168 км/ч на права отсечка.
Последва глухо мълчание. Всички около масата бяха изумени и невярващи.
Никога не бяха чували за нещо, което може да се движи толкова бързо. Професионалните автомобилни надбягвания с конкуриращи се фабрични коли все още не бяха стигнали до Западното крайбрежие.