— Невероятно – отрони с благоговение Бронсън. – Не мога да си представя нещо, което пътува със 160 км/ч.
— Можеш ли да я караш на улицата? – попита Къртис.
Бел кимна.
— Поръчах да й сложат калници и фенери, и да модифицират предавката за уличен трафик.
— Трябва да ми дадеш да направя едно кръгче – подхвърли Бронсън.
Бел се засмя.
— Мисля, че може да се уреди.
Бронсън отново насочи вниманието си към снимките на Кромуел.
— Някакви предположения какво ще направи бандитът по-натам?
— След Телърайд – каза Къртис, – бих се обзаложил, че времето за грабежи и убийства приключи.
— Звучи логично, ако знае, че сме по следите му – съгласи се
Бронсън.
— Не можем да сме сигурни в това, ако си мисли, че всички свидетели на провала в Телърайд са мъртви, включително аз – каза Бел. – Той е луд, а грабежът и убийството го обсебват. Не вярвам, че изобщо маже да се спре. Кромуел е убеден, че криминалните му действия никога няма да бъдат проследени. Просто не влиза в калъпа на Блек Брат, Бандата на Джеймс, на Далтън или Бъч Касиди. В сравнение с Кромуел те бяха груби провинциални аматьори.
Един от агентите зяпна Бел с нарастващо възхищение.
— Значи смятате, че ще удари отново.
— Смятам.
— Може да е лапнал въдицата ви с версията за Телърайд – каза Бронсън. – Но ако е умен, както твърдите, Кромуел няма да повтори грешката и да влезе в нов капан.
Бел поклати глава.
— Няма голяма надежда за това, опасявам се. Засега можем само да се опитаме да предвидим бъдещите му ходове, а ако не успеем, продължаваме да събираме улики, докато можем да го обвиним.
— Поне знаем, че не е непогрешим.
Бронсън изсумтя.
— Все още е почти недосегаем.
Бел си сипа кафе от каничката на конферентната маса.
— Предимството ни е, че не знае, че следим всяко негово движение. Ще трябва да бъдете много предпазливи и да не направим него или сестра му бдителни. Ако успеем да останем по дирята му следващия път, когато напусне града за обир, имаме шанс да спрем вълната му от престъпления.
Бронсън огледа агентите си около масата.
— Работата ви изглежда ясно очертана, господа. Ще ви оставя сами да си разпределите смените за наблюдение. Получих телеграма от Ван Дорн. Каза, че желае да работим на пълни обороти. Иска Бандита касапин да бъде заловен, на каквато и да е цена, каквито и усилия да ни струва.
Бел се обърна към Бронсън:
— Би ли могъл да ми направиш едва услуга?
— Само кажи.
— Обади се в кабинета на Кромуел и попитай за Морган. Кажи й, че й се обаждаш изключително доверително и че не бива да казва нищо на никого, включително на шефа си. Кажи й да се срещне с теб на североизточния ъгъл на улиците Монгомъри и Сътър, на една пресечка от банка Кромуел, по време на обедната й почивка.
— А ако ме попита за повода?
Бел се усмихна накриво.
— Просто не уточнявай и й кажи, че е спешно.
Бронсън се засмя.
— Ще се постарая да прозвучи официално.
* * *
След заседанието Бел и Къртис взеха такси до товарния склад на „Южен Пасифик“. Показаха документите си на началника на склада, огледаха колата за повреди, не намериха такива и подписаха транспортните документи.
— Красавица е – каза с възхищение Къртис, загледан в яркочервения автомобил с лъскавия му месингов радиатор, увенчан с изваяна по поръчка на клиента фигура на орел с разперени криле и термометър на гърдите. Зад радиатора имаше извит сгъваем гюрук. Зад двете седалки беше монтиран голям цилиндричен резервоар. Тесните гуми бяха поставени на огромни дървени колелета със спици, които се бяха въртели на високи обороти по лъкатушещите улици на Лонг Айлънд при надпреварата за Купата Вандербилт.
Бел се качи на седалката зад голямото кормило, монтирано на дългата ос, превъртя ключа на запалителя на дървения пулт, нагласи ръчката на дросела на волана и придвижи на задържане ръчката на искрата. След това взе ръчна помпа и нагнети горивния резервоар, изтласквайки бензин в карбуратора. Чак тогава отиде пред колата, стисна голямата манивела в дясната си ръка и завъртя енергично. Двигателят изпърпори и запали на втория опит с оглушителен рев от ауспуха.
След това Бел, придружен от Къртис, седна на червената кожена шофьорска седалка и усили искрата, като в същото време отпусна дросела. След като освободи месинговата ръчка спирачка, натисна амбреажа и издърпа лоста на първа скорост. После придвижи ръчката на дросела и освободи амбреажа, вече събрал тълпа работници от склада, които завикаха възторжено, щом елегантната кола се понесе напред.
Щом локомобилът набра скорост по пътя покрай железопътната линия, Къртис извика: