Выбрать главу

Бел откри, че булевардите на „Града на ангелите“ бяха значително по-широки от тези в Сан Франциско и спечели време с по-голямото пространство за движение на возилата. Минаха през центъра и много глави се извърнаха със страхопочитание от скоростта на червения „локомобил“. Един полицай наду свирката си и се разгневи, когато Бел го пренебрегна и продължи с бясна скорост напред. Полицаят скочи на велосипеда си и го подгони, но скоро остана далече назад, докато автомобилът се скри напълно от погледа му.

Голямата железопътна гара изникна пред очите им, след като Бел взе завоя на две колела. Мъж в кафяв костюм и бомбе с широка периферия стоеше до бордюра при входа на терминала и махаше панически с ръце. Детективът закова спирачките пред Боб Харингтън, агента на Ван Дорн, който ръководеше операциите в Южна Калифорния. В началото Харингтън не позна Бронсън. Мъжът в опръсканото с кал кожено палто и шлем приличаше на привидение, докато не си вдигна очилата.

— Боже мой, Хорас, не те познах – възкликна стройният мъж със загоряло лице и остри черти. С двуметровия си ръст, той се извисяваше над двамата си колеги.

Бронсън стъпи сковано на паважа и разкърши схванатите си мускули.

— Съмнявам се, че и собствената ми майка щеше да ме познае. – Обърна се и посочи към Бел, който все още седеше грохнал зад волана – Боб, това е Айзък Бел. Айзък, Боб Харингтън.

Бел смъкна шофьорската си ръкавица и стисна ръката на Харингтън.

— Приятно ми е да се запознаем, Боб.

— Чувал съм много за подвизите ти, Айзък. Чест е да се запозная с теб.

Бел нямаше време за губене с учтивости.

— Какъв е статутът на частния влак на Кромуел? На време ли

сме да го спрем?

Харингтън бавно поклати глава.

— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но редовният пътнически влак е бил отделен на страничен коловоз във Вентура и го е пропуснал. Когато е пристигнал в Лос Анджелис, е подминал гарата и е хванал експресната линия към Сан Диего. По този начин е съкратил пътя си с половин час.

— Преди колко време? – попита Бел обезкуражен.

— Двайсет минути оттогава.

— Щяхме да сме го изпреварили с десет – отбеляза мрачно

Бронсън.

Бел погледна грохналия локомобил, зачуден дали на колата й е останала още сила за последната гонитба. Знаеше, без да поглежда в огледалото, че той самият е още по-изтощен от автомобила.

Харингтън огледа мълчаливо двамата пребити от бясното препускане мъже.

— Мога да наредя на агентите си в Сан Диего да заловят Кромуел, когато специалният влак спре в тамошното депо.

— Твърде умен е, за да слезе на депото – отбеляза Бел. – Ще спре влака извън града и ще влезе с някоя от многото си маскировки.

— Накъде смятате, че се е запътил?

— Към някоя от местните банки.

— Коя точно? – попита Харингтън. – Там поне десет.

— Тази с най-многото активи.

— Честно ли вярвате, че сам бандит ще се опита да ограби банка „Уелс Фарго“ в Сан Диего? – попита Харингтън скептично.

— Това е най-обезопасената банка в Южна Калифорния.

— Още по-основателна причина да се опита – отвърна Бел. – Кромуел обича предизвикателството.

— Ще телефонирам и ще наредя на агентите си да стоят на входа.

Бел поклати глава.

— Ще ги забележи и ще се откаже. Освен ако не го хванем на местопрестъплението, нямаме достатъчно доказателства, за да го обвиним. Агентите ви нямат представа как изглежда, а и да имаха, изобщо не биха го познали под маскировката. Толкова е добър.

— Не можем да стоим настрана и да го оставим да се вихри из банката, без да го спрем – възрази Бронсън. – Ще избие всички вътре.

Бел се обърна към Харингтън.

— Кажете на агентите си да затворят банката, докато двамата с Хорас стигнем там.

— Ще продължите до Сан Диего? – попита Харингтън невярващо.

— Да – отвърна простичко Бел и се качи уморено зад волана на локомобила. – Кой е най-бързият път извън града в южна посока?

— Просто карайте покрай железопътната линия. Тя ще ви отведе право на юг до Сан Диего.

— Какво е състоянието на пътя?

— Добре поддържан е по цялото трасе – отвърна Харингтън. Огледа със съмнение грохналата машина. – Би трябвало да покриете добро време, ако автомобилът издържи.

— Е, докара ни дотук – отбеляза Бел със стегната усмивка. – Ще се справи.