— Може би прибързваме – предупреди Бронсън. – Все още не се е опитал да обере банката. Не можем да го арестуваме без престъпление.
— Може би. Но по пътя до тук от Сан Франциско имах много време да помисля. По-добре да хванем Кромуел сега, преди да има време да действа. Ако се досети отново за капана ни, губим. Ще се притеснявам за събирането на улики за обвинението по-нататък. Освен това, той не е на свой терен. Не може да се обади на скъпи адвокати, които да го освободят под гаранция.
Бел беше съвсем наясно, че никой не е имал време да слезе през петте минути откакто бяха спрели. Слезе от автомобила и тръгна несигурно към вагона, а изтръпналостта и болката от умората бавно отминаваха. Спря рязко и се пъхна между вагона и тендера, когато двама стюарди измъкнаха един мотоциклет и го свалиха на земята до коловоза.
Изчака търпеливо няколко минути, докато един мъж, облечен в униформата на железопътен кондуктор, слезе от вагона „Пулман“ и прехвърли единия си крак над седалката на мотоциклета, модел „Харли Дейвидсън“. Човекът беше с гръб към него. Бел безшумно пристъпи покрай вагона и се спря на не повече от пет стъпки зад мъжа, който тъкмо се навеждаше да отвори горивната клапа към карбуратора, готвейки се да стартира двигателя.
— „Харли“ е добра машина – кротко отбеляза детективът, – но лично аз предпочитам „Индиън“.
Мъжът на мотоциклета замръзна, щом чу познатия глас. Бавно се обърна и видя застанало зад себе си привидение. Електрическите лампи покрай коловоза хвърляха отгоре призрачна зловеща светлина. Фигурата беше облечена в късо кожено палто върху ездитен брич и ботуши, които изглеждаха сякаш са се влачили през тресавище. Чифт пътни очила бяха вдигнати нагоре, разкривайки кичури руса коса, зацапана със засъхнала кал. Но не можеше да се сбърка лицето, пронизващите очи и оцапаните мустаци над горната устна.
— Ти!
— Не особено оригинално – цинично подхвърли Бел. – Но след като и аз използвах същия израз в банката в Телърайд, няма да те критикувам.
Мълчанието между двамата мъже се проточи сякаш цяла вечност, но за Кромуел бяха нужни само няколко секунди докато проумее, че привидението наистина беше Айзък Бел. Стоеше замръзнал на място и затънал в неверие, а лицето му изведнъж пребледня.
— Ти беше мъртъв! – изпъшка той. – Аз те застрелях!
— Два пъти, впрочем – потвърди агентът с твърда нотка в гласа. Дясната му ръка стискаше автоматичен колт 45 от 1905 г. Дулото се прицели между очите на Кромуел и се задържа така, без да трепне, като железен прът в бетон.
За първи път в живота си Джейкъб Кромуел беше хванат напълно неподготвен. Изпълнен със самоувереност, гъвкавият му ум никога не бе обмислял как трябва да се държи, в случай че дойде момент, в който да го заловят. Никога не беше се занимавал с нещо толкова немислимо. Винаги се беше смятал за недосегаем. Сега стоеше лице в лице със своя най-голям враг, който трябваше да е мъртъв. Чувстваше се като капитан, чиито непотопяем кораб се е натресъл в скалите.
Неговият колт трийсет и осмица беше в джоба на палтото му, но знаеше, че Бел щеше да пръсне мозъка му, преди да е успял да посегне за него. Бавно вдигна ръце във въздуха в унизителен жест на поражение.
— И сега какво правим? – попита Кромуел.
— Сега ще ми заемеш специалния си влак, за да те върна в Сан Франциско. Там ще те предам на полицията, докато бъдеш осъден за убийствата и пратен на бесилото.
— Всичко си предначертал.
— Този ден трябваше да дойде, Кромуел. Трябваше да престанеш, докато имаше възможност.
— Не можеш да ме арестуваш. Не съм извършил никакво престъпление.
— Тогава защо си дегизиран като влаков кондуктор?
— Защо не ме застреляш веднага и да приключим? – попита Кромуел, възвърнал сдържаната си наглост.
— Само едно плясване по ръката за престъпленията ти – каза Бел язвително. – По-добре да имаш много време да мислиш как се стяга клупът около престъпния ти врат.
Бронсън се приближи иззад вагона „Пулман” с револвера си Смит & Уесън калибър 44, зареден и насочен в гърдите на престъпника.
— Добра работа, Айзък. Спипа приятелчето ни тук, преди да е извършил друго престъпление.
Бел му подаде чифт никелирани белезници „Тауър“ с двойна ключалка. Без да губи време, агентът ги щракна на китките на Кромуел. След това обискира грижливо бандита и намери автоматичния трийсет и осемкалибров пистолет.
— Оръжието, с което извърши трийсет и шест убийства – хладно обяви Бел.
— Откъде дойдохте? – попита Кромуел, след като видя Бронсън. Знаеше със сигурност, че двамата няма да се поколебаят да го застрелят при най-малкия знак, че се опитва да избяга.