Щом влакът спря, Бел скочи от стъпалата на перона и бързо изчезна в гаровото депо. Десет минути по-късно, когато машинистът наду свирката, за да предупреди, че включва задвижващите колела, агентът притича обратно и се качи отново на вагона „Пулман“.
— За какво беше това? – попита Бронсън.
Кромуел моментално заподозря, че става нещо неприятно за него. Размърда се на канапето и се наведе напред да слуша.
— Телефонните линии над пролома, където пороят ги беше съборил, са поправени – отвърна Бел. След това погледна Кромуел с язвителна усмивка. – Обадих се до офиса на Ван Дорн и наредих на агентите ни да задържат сестра ти като съучастничка.
— Вие сте полудели! – извика престъпникът.
— Мисля, че можем да докажем, че тя е замесена в убийствата, извършени от Бандита касапин.
Кромуел скочи от канапето с изкривено от гняв и омраза лице, но веригите го задържаха на място.
— Мръсна свиня – изсъска той. – Маргарет нямаше нищо общо с всичко това. Тя не знаеше нищо за моите… – Поколеба се, преди да се е самообвинил. Отпусна се бавно на канапето, овладял се и възвърнал самоувереността си. – Ще платиш скъпо задето въвличаш невинна жена в нелепите си обвинения. Ще я освободят и ще се върне в гостната си час след като бъде обвинена лъжливо за престъпления, за които не знае нищо.
Бел се взря в очите на Кромуел с увереността на пантера, готова да разкъса антилопа,
— Маргарет ще проговори – заяви той твърдо. – Ще каже каквото знае в усилие да спаси брат си. Ще лъже, разбира се, но ще се оплете в хиляда подробности, на които не може да отговори. Маргарет ще бъде свидетелката, която неволно ще те прати на бесилото.
— Дори да бях виновен, Маргарет никога няма да изрече и една дума срещу мен – отвърна Кромуел убедено.
— Ще каже, ако знае, че отива в затвора до края на живота си. Да не говорим за луксозния живот. Превръщането й в държавен свидетел ще е съвсем просто при толкова тежка цена, която би могла да плати.
— Ужасно подценяваш Маргарет.
— Не мисля – отвърна тихо Бел.
— Ще свържеш Маргарет с престъпленията толкова, колкото ще убедиш журито, че аз съм виновен.
Бел погледна банкера в очите.
— А виновен ли си?
Кромуел се изсмя и се огледа из вагона.
— Да призная, че съм твоят Бандит касапин пред свидетели? Хайде стига. Бел. – Този път нямаше „господин“. – Пързаляш се на тънък лед и го знаеш.
Бел дръпна ръкавицата на лявата ръка на Кромуел и оголи метална тръбичка на мястото на единия пръст.
— Ще видим – обеща агентът на глас. – Ще видим.
* * *
Бел не рискуваше. Когато наближиха Сан Франциско, нареди на машиниста да подмине главното депо и да продължи на страничен коловоз. Бронсън разполагаше с цяла малка армия агенти, които да ескортират Джейкъб Кромуел до една линейка, където го вързаха на носилка за превозването през града.
— Не мога да си позволя риска да оставим Кромуел в окръжния затвор – каза Бел. – Прав е, че приятелите му ще го измъкнат за час. Прехвърлете го през залива в щатския затвор в Сан Куентин. Ще го държим в кърпа вързан, докато се подготвим да внесем официалния обвинителен акт.
— Всеки репортер на всеки вестник в града ще съобщи за събитието – предупреди Бронсън.
— Ще разпространят историята из страната по телеграфа до всеки вестник от тук до Бангор, Мейн – отвърна Бел ухилен. – Сега трябва само да го държим да не се изплъзне от ръцете ни. Кромуел ще опита да подкупи всеки пазач, който се доближи до него.
— Познавам началника на затвора в Сан Куентин – каза Бронсън – Железен е. Кромуел само ще си хаби дъха ако мисли, че може да го подкупи да го пусне.
— Няма начин да не се опита. – Бел се озърна към Кромуел, докато го вдигаха грубо в линейката. – Сложете му качулка на главата, за да не го познае никой. Началникът да се закълне да пази тайна и го накарай да заключи Кромуел в единична килия, далече от другите затворници. Сутринта ще дам на началника на затвора нужните документи.
— А Маргарет? Съмнявам се, че някой съдия, бъркал в джоба на Кромуел, ще попълни документите за ареста й.
— Изпълни формалностите – нареди му Бел. – Окажи й натиск. Щом разбере, че брат й е задържан и че може да загази с него, се обзалагам, че ще събере всички пари, които може, и ще побегне. Тогава ще кацне право в ръцете ни.
Преди да се запъти към офиса на Бронсън, Бел се отби в една телеграфна станция и прати дълго съобщение на Ван Дорн за задържането на прословутия Бандит касапин. Помоли също така за помощта, която можеше да им окаже полковник Дензлър от федералното правителство.
* * *
Кромуел беше прав за едно. Маргарет напусна полицейския отдел по-малко от трийсет минути, след като двама от агентите на Ван Дорн я придружиха до там. Адвокатите на Кромуел вече бяха там и уреждаха освобождаването й под гаранция, когато тя пристигна. Дори шофьорът й беше под ръка, за да я откара у дома с чакащия отпред ролс-ройс, паркиран в зона, забранена за превозни средства. Един окръжен съдия като по чудо се появи, за да подпише необходимите документи за освобождаването. На един репортер, оказал се случайно там заради дело за кражба с взлом, му се стори, че арестът и почти моменталното освобождаване на Маргарет са инсценирана формалност.