— Той е прав – съгласи се Къртис. – В момента сме безпомощни. Не можем да го пипнем. Докато Дензлър успее да се свърже с командира на Пресидио и нареди да се изкара войската и да влязат в града, ще е твърде късно. Рушветите на Кромуел ще му улеснят гладкия изход от града.
Бел се отпусна в стола си и зарея поглед в тавана.
— Не е задължително – отрони той.
— Какво се върти пак в лукавия ти ум? – попита Къртис.
— Да речем, че президентът на Съединените щати помоли президента на железопътни линии „Южен Пасифик“ да не наема влак на Кромуел?
Бронсън го погледна.
— Това възможно ли е?
Бел кимна.
— Полковник Дензлър има голямо влияние във Вашингтон. Ван Дорн ме увери, че двамата с президента Рузвелт са много близки. Сражавали са се рамо до рамо през войната на хълма Сан Хуан. Според мен спокойно би могъл да убеди президента.
— А ако Кромуел наеме кораб? – настоя Бронсън.
— Тогава ще се прати военен кораб на САЩ, който да го спре в морето, да свали Кромуел и да го върне в Сан Франциско. Междувременно ще разполагаме с необходимите пълномощия да го арестуваме и изправим пред съда.
— Обмислил си всички варианти – възхити се Бронсън.
— Кромуел е хлъзгав клиент – призна Бел. – Ако има начин да се измъкне от мрежата ни, ще го направи. – Замълча и погледна часовника на стената. – Четири и трийсет и пет. – Имам среща за вечеря в шест.
— Марион Морган ли? – попита с лукава усмивка Къртис. – Имам чувството, че освен да следи графика на Кромуел, между двама ви става нещо.
Бел кимна.
— Тя е великолепна дама. – Стана и облече палтото си. – Приготвя вечеря у дома си.
Бронсън смигна на Къртис.
— Приятелят ни е късметлия.
— Загубих представа за времето – каза Бел. – Кой ден сме?
— Вторник, седемнайсети април – отвърна Къртис и добави с хумор: – Годината е 1906.
— Знам коя е годината – отвърна Бел на излизане. – Ще се видим всички утре сутринта.
За жалост, един от тримата мъже в стаята нямаше да доживее до сутринта.
* * *
Маргарет спря мерцедеса под навеса за паркиране пред главния вход на имението, преди да влязат в двора. След като взе брат си от Съдебната палата го закара в банката, където Джейкъб прекара два часа заключен в кабинета си. Щом излезе, подкараха към Ноб Хил в пълно мълчание. Шофьорът се появи от гаражната постройка и прибра колата. В мига, в който влязоха във фоайето, Маргарет смъкна шапката си, запокити я на пода и изгледа брат си с гняв.
— Предполагам, че вече си удовлетворен. Всичко се срути около нас.
Кромуел закрета като старец в дневната и се смъкна уморено в едно кресло.
— Сгреших, че подцених Бел. Спипа ме, преди да успея да ударя банката в Сан Диего.
Подът се разклати под краката на Маргарет и настроението й изцяло се промени.
— Айзък е жив? И ти го видя?
Той я погледна напрегнато.
— Май проявяваш необичаен интерес към него – каза със суха насмешка. – Радваш ли се, че смъртният ни враг ходи жив по земята?
— Каза, че си го убил в Телърайд.
Кромуел заговори все едно, че описва нещо банално.
— Мислех, че съм го убил, но явно е оцелял. Единствената грешка, която съм правил от двайсет години.
— Значи той те върна от Сян Диего и те напъха в Сан Куентин.
Кромуел кимна.
— Нямаше право. Прекрачи закона. Сега Бел ще обърне небето и земята, за да ме обяви за Бандита касапин и да ме прати на бесилото.
— Няма да е лесна работа измъкването от града. Агентите на Ван Дорн следят всяко наше движение.
— Нямам намерение да бягам като крадец посред нощ. Време е тези, които се домогваха до услугите и парите ни, да изплатят дълга си, като ни опазят от ръцете на Ван Дорн, докато сме готови кротко да се оттеглим от сцената.
Тя го погледна твърдо, решена на действия.
— Ще наемем най-добрите адвокати в Ню Йорк. Ще бъде невъзможно да те осъдят. Ще направим Айзък Бел и детективска агенция на „Ван Дорн“ за посмешище пред цялата нация.
— Не се съмнявам, че ще спечелим в съда – промълви той и погледна мрачно сестра си. – Но като уважавана институция в Сан Франциско, с нас ще е свършено. Банката ще претърпи финансов разгром, щом вложителите ни, уплашени от скандал, избягат при конкурентните банки. Банка „Кромуел“ ще затвори врати. – Помълча за повече ефект. – Освен ако…
— Освен ако какво? – попита тя, срещайки неумолимия му поглед.
— Освен ако тихо и кротко прехвърлим капиталите си в друг град, в друга страна, където ще положим началото на нова финансова империя под ново име.