Маргарет видимо изпита облекчение, започнала да разбира, че не всичко е изгубено, че стилът на живота й може би все пак нямаше да рухне през ръба на пропастта.
— Кой град и коя страна имаш предвид? Мексико? Бразилия може би?
Кромуел се усмихна лукаво.
— Скъпа ми сестричке. Мога само да се надявам господин Бел да разсъждава като теб.
Беше изпълнен със самодоволство. Вярваше, че ще му трябват не повече от три часа сутринта, докато уреди превоза на ликвидните резерви от трезорите си. Активите му в ценни книжа вече бяха изпратени извън страната по телеграфа, когато отиде в банката. Сега двамата с Маргарет трябваше само да дооформят някои дела и да заключат къщата, като я оставят на агента по недвижими имущества за продажба. След това им предстоеше попътен вятър, щом веднъж прекосяха границата и оставеха Съединените щати зад себе си.
* * *
Бел седеше загледан умислено в малкия огън в камината на апартамента на Марион, докато тя все още бе заета в кухнята. Беше донесъл бутилка каберне совиньон, „Калифорния Беринджър“ реколта 1900 г. и бе преполовил чашата, когато Марион влезе в трапезарията и заподрежда масата. Вдигна очи и изпита силно желание да се приближи и притисне устни в нейните.
Изглеждаше зашеметяващо, с модния си силует „пясъчен часовник” с пищни извивки и пълни гърди. Носеше елече от розов сатен с надиплена дантела, която стигаше под брадичката и обвиваше дългата й изящна шия. Полата също беше розова и се спускаше надолу като обърната разцъфнала лилия. Изглеждаше елегантна дори с голямата престилка, покрила половината й фигура.
Сламено русата й коса блестеше на светлината от свещите на масата. Беше прибрана назад в копринен кок като венчета около деликатните уши. Бел надмогна желанието да я целуне и просто се наслади на прелестната гледка.
— Нищо особено – каза тя, след като се приближи и приседна на облегалката на стола си. – Надявам се, че обичаш задушено месо.
— Обожавам задушено месо – отвърна той, изгубил всякакво самообладание. Придърпа я в скута си и я целуна дълго и пламенно. Тя се напрегна, а след това потрепери, очите й станаха огромни и заблестяха – истинско тъмнозелено море. Щом се отделиха, състоянието й се промени. Погледът й стана дързък, лицето й се оживи. Дъхът й се бе учестил и тя се наслади на дълбокото чувствено усещане, каквото никога не беше изпитвала с друг мъж. Бавно се отскубна от прегръдката му, изправи се разтреперана и приглади назад кичура коса, паднал на слепоочието й.
— Престани с това, освен ако не искаш задушеното да загори.
— Колко още трябва да страда празният ми стомах?
Тя се засмя.
— Още десет минути. Чакам картофите да омекнат.
Загледа я как се връща в кухнята с плавна като на газела походка.
След като Марион постави купите на масата, отново напълни чашите и седна. Хранеха се мълчаливо няколко минути. След това Бел заговори:
— Всичко е толкова вкусно. Кой ли ще е щастливецът някой ден с такава чудесна жена?
Думите я лъхнаха като топъл бриз по тила и кръвта забушува в гърдите й, зрънцата им се втвърдиха. Дълбоко в себе си се надяваше чувствата му да са тръгнали в същата посока, но също тъй се боеше, че обичта му може да охладнее и да си тръгне някоя вечер в тъмното, без да се върне повече.
Бел усети смущението на Марион и се побоя да продължи. Побърза да промени посоката на разговора.
— Колко се задържа днес Кромуел в банката?
— Повечето време прекара в кабинета си. Изглеждаше много потаен. Също така слезе три пъти долу до хранилището.
Изведнъж я обзе яд. Бясна беше на себе си, че отвръща на въпросите му, вместо да сподели чувствата си към него.
— Имаш ли идея какво може да е правил?
Тя поклати глава.
— Изглеждаше много загадъчно. – После вдигна глава и устните й се раздвоиха в лека усмивка. – Но докато беше в хранилището се промъкнах в кабинета му и надникнах в документите, пръснати на бюрото му.
Той изчака търпеливо и в недоумение няколко мига, докато Марион продължи. Жената сякаш си отмъщаваше затова, че пренебрегва чувствата й.
— Попълваше банкови ордери и парични трансфери.
— Съвпада. Предположението ни е, че с Маргарет ще се опитат да се измъкнат от страната и да прехвърлят банковите фондове на новото място. Няма начин Кромуел да остане в града и да се бори с нас във федералния съд.
— Така изглежда – отвърна тихо Марион. Ужасно съжаляваше, че не могат да прекарат времето си само двамата насаме.
— Би ли могла да кажеш къде е изпращал банковите фондове?
Тя поклати глава.
— Само сумите бяха попълнени, не и банките, които трябва да ги получат.
— Какво е правил според теб в хранилището?