Градската Съдебна палата, най-впечатляващото здание западно от Чикаго, беше премазана и унищожена, колоните й от ковано желязо лежаха разбити и пръснати по улицата. От Съдебната зала бе останал скелет от изкривени стоманени трегери. Академията на науките беше заличена все едно, че никога не бе съществувала. Пощенската централа все още стоеше, но разрушена до неузнаваемост. Величественият градски театър никога повече нямаше да постави шоу. Само вдъхващият страхопочитание Уелс Фарго Билдинг бе отказал да рухне, въпреки опустошения интериор.
Първи се срутиха хилядите комини. Не бяха предназначени да устоят на земетресение. Изпънати високо през и над покривите, без да могат да се огъват и люшкат и без никаква опора, те се разтърсваха, разпадаха се и рухваха през къщите и долу по улиците, вече задръстени с отломки. По-късно бе изчислено, че над сто души са загинали премазани в леглата си от падащи комини.
Дървени домове на по два и три етажа се килваха във всички възможни посоки, извиваха се върху основите си и се накланяха безумно под невъзможни ъгли. Странно, много от тях останаха непокътнати, но се бяха изместили на двайсет стъпки от основите си по тротоарите и улиците. Макар външните стени да оставаха непокътнати, отвътре бяха опустошени, с пропаднали подове, изкъртени греди, а мебелите и обитателите бяха премазани в мазетата. По-евтините къщи в бедната част на града се бяха струпали на купчини натрошени греди и стенни обшивки.
Оцелелите от земетресението биха замръзнали и вцепенени от ужас, изгубили дар слово или си шепнеха стъписани. Когато облаците прах започнаха да улягат, виковете на ранените или затиснатите под развалините заехтяха като приглушени стонове. Дори след като главната сила на труса отмина, земята продължи да трепери от затихващите ударни вълни, които продължаваха да събарят тухлени стени по улиците, изтръгвайки и от тях странен глух тътен.
Малко градове в историята на човешките цивилизации бяха претърпявали такова опустошително унищожение като Сан Франциско. При все това то се оказа само началното действие на още по-ужасната сцена на разпад, която предстоеше.
* * *
Ударната вълна запокити леглото, на което спяха Айзък и Марион в другия край на спалнята. Жилищната сграда около тях изтътна и се разтърси в поредица от гърчове. Шумът беше оглушителен, докато по пода трещяха чинии, падаха рафтове с книги, по стените се смъкваха картини, а пианото се затъркаля като канара по планински склон през накланящия се под и рухна навън, тъй като цялата предна стена на жилищната сграда се бе откъснала от постройката и се изсипа на порой от отломки долу на улицата.
Бел сграбчи Марион под мишницата и я повлече под градушката от падаща мазилка към прага, където се задържаха в следващите трийсет секунди, докато ужасният грохот ставаше все по-оглушителен. Подът се движеше като бурно море под краката им. Едва бяха стигнали до временното убежище на прага, когато големият покрив над комина се срути, пропадна през двата апартамента горе и се свлече през пода на по-малко от десет стъпки от тях.
Бел осъзна, че става земетресение. Беше преживял едно, почти толкова лошо колкото сегашното, докато пътуваше с родителите си в Китай като малко момче. Вгледа се в пребледнялото лице на Марион, замаяна и парализирана от шока. Усмихна се мрачно, мъчейки се да й вдъхне кураж, докато ударните вълни откъснаха пода на дневната от гредите и го запокитиха с грохот в долния апартамент. Успя само да се зачуди дали обитателите му са убити или са успели по някакъв начин да се спасят.
Задържаха се на крака около минута, вкопчени в рамката на вратата докато светът им се превръщаше в невъобразим кошмарен ад.
След това трусовете бавно заглъхнаха и над развалините на жилището се възцари зловеща тишина. Облакът прах от нападалата от тавана мазилка изпълни ноздрите им и едва можеха да дишат. Едва тогава Бел осъзна, че все още се държат на крака, вкопчени в рамката, Марион облечена само по нощница, а той в нощна риза. Видя, че дългата й лъчиста коса беше станала бяла от ситната прах на варта, която все още се носеше из въздуха като мъгла.
Бел зяпна към спалнята. Беше в пълен безпорядък, все едно, че кошът за боклук бе разсипан на пода. Хвана Марион през кръста и я издърпа към килера, където дрехите им все още висяха на закачалките, опазени от прахта.
— Обличай се, и по-бързо – каза й твърдо. – Сградата се клати и може да рухне всеки момент.
— Какво стана? – попита тя, напълно объркана. – Взрив ли беше?
— Не, мисля, че беше земетресение.