На Абнър се налагаше да заобикаля тълпите бежанци от опожарените райони, понесли оскъдните си лични вещи. Нямаше никаква паника. Хората се движеха бавно като на неделна разходка. Почти не говореха, малцина поглеждаха назад към доскорошните си домове.
Кромуел бе стъписан от силата и бързината, с която пожарът погълна една сграда наблизо. Извисилият се огън изригна дъжд от нажежени искри и отломки на покрива, който се превърна в пламтящ факел само за две-три минути. След това огнената стихия обгърна цялото здание и го погълна за по-малко време, отколкото бе нужно да кипне вода.
Редовни армейски части от околните военни поделения започваха да пристигат, за да поддържат реда и да помогнат на градските пожарникари в борбата с пламъците. Десет роти артилерия, пехота, кавалерия и болничният корпус — всичко хиляда и седемстотин души — навлязоха в града с пушки и патрондаши, готови да охраняват развалините, банковите и складови хранилища и сейфове, пощенската служба и Монетния двор от плячкаджии. Бяха получили заповеди да разстрелват на място всеки заловен при опит за кражба.
Подминаха войнишки конвой от четири автомобила, чиито задни седалки бяха натоварени със сандъци динамит от Барутната фабрика на Калифорния. За няколко минути експлозии разтърсиха вече опустошения град, взривяваха се домове и магазини, за да бъдат сравнени със земята и да се спре огнената стихия. Губейки битката, армията бързо започна да взривява цели карета в последно усилие да спре настъплението на пожара.
През гъстите облаци дим се процеждаше болезнена бледожълта светлина. Нямаше слънце, което да огрее развалините, освен в покрайнините на града. Помръкналото слънчево кълбо изглеждаше червено и по-малко от обичайното. Армейските отряди, пожарникари и полиция отстъпваха от пламъците и подкарваха останалите без домове хора на запад, далече от приближаващия се огнен ад.
Абнър въртеше волана на ролса, за да избегне купищата отломки и тълпата хора, напиращи към фериботния терминал с надеждата да се прехвърлят през залива в Оукланд. Най-сетне се добра до един коловоз и продължи покрай него до главния железен път на „Южен Пасифик“, докато стигна до склада на Кромуел. Подкара нагоре по рампата и паркира при товарния вагон до платформата. Забеляза серийния номер, изписан на страната му: 16455.
Кромуел не знаеше дали Бел е разбрал, че товарният вагон не е каквото изглежда. Но агентът, назначен да го наблюдава, бе отзован от Бронсън заради други задачи след земетресението. Всичко изглеждаше безопасно. Кромуел огледа катинара на голямата плъзгаща се врата на вагона, за да се увери, че не е разбит. Удовлетворен, пъхна ключа и махна катинара, който служеше повече за показ, отколкото за защита. След това се пъхна под вагона и влезе през капака. Щом се озова вътре, превъртя тежките лостове, пазещи вратата отвътре и я плъзна да се отвори.
Без да са му наредили, Абнър започна да пренася тежките сандъци с валута от ролса и да ги мята на пода на вагона, а Кромуел ги издърпваше вътре. След като четирите милиона бяха прехвърлени от лимузината, Кромуел го погледна и се разпореди:
— Върни се в къщата, прибери сестра ми и багажа й и се върни тук.
— Тук ли оставате, господин Кромуел? — попита Абнър.
Кромуел кимна.
— Имам да уредя една работа в диспечерската служба.
Абнър знаеше, че обикаляното от склада до имението на Ноб Хил е почти невъзможна задача, но само отдаде небрежно чест на Кромуел и отвърна:
— Ще се постарая да докарам сестра ви здрава и непокътната.
— Ако някой може да го направи, това си ти, Абнър — каза Кромуел. — Напълно разчитам на теб.
След това Кромуел издърпа плъзгащата се врата на вагона, заключи и се смъкна долу през капака. Когато Абнър подкара ролса надолу по рампата, го видя как пресича коловозите към офиса на диспечера.
39
Бел се спусна от Ноб Хил и спря да помогне на екип мъже, които разчистваха отломките от малък хотел, станал на купчина нацепени греди и натрошени тухли. Под развалините се чуваше хлипането на малко момче. Заработи трескаво с останалите мъже, като изхвърляха настрана парчетиите и изравяха дупка към жалките стонове отдолу.
След близо час най-после спипаха до въздушна кухина, опазила детето от задушаване. След още двайсет минути го бяха извадили и го отнесоха до чакащата кола, която щеше да го откара до първата служба за бърза помощ. Освен глезените, които изглеждаха счупени, не беше понесло други рани, освен натъртвания.