— Ще измисли как — отвърна Бел. Студеното кафе му помогна отново да се почувства донякъде човек.
— А Маргарет? С него ли тръгна?
Бел поклати глава.
— Не знам. Отбих се до къщата преди обяд и Маргарет се държеше, все едно че с Джейкъб са решили да останат в града и да се борят с нас в съда. След като открих, че е избягал с валутата на банката си, не можех да се върна до Ноб Хил заради настъпващия огнен ад. Едва се добрах до тук, между другото.
— А Марион? — попита Бронсън предпазливо.
— Пратих я в парка Голдън гейт. Би трябвало да е в безопасност там.
Бронсън понечи да отговори, но някакво момче, не повече от дванайсетгодишно, нахлу на бегом в стаята. Носеше широка шапка, дебел пуловер и къс до коленете голф. Явно беше, че е бягало дълго разстояние, защото толкова бе останало без дъх, че едва можа да проговори.
— Тър… търся… господин Бронсън — избълва на пресекулки.
Бронсън вдигна глава заинтригуван.
— Аз съм Бронсън. Какво искаш от мен?
— Господин Лаш…
Бронсън погледна Бел.
— Лаш е един от агентите ми. Беше на срещата ни скоро след земетресението. Пази един правителствен склад на железопътната линия. Продължавай, синко.
— Господин Лаш каза, че ще ми платите пет долара да дойда тук и да ви предам каквото каза.
— Пет долара? — Бронсън го зяпна недоверчиво. — Това са много пари за възрастта ти.
Бел се усмихна, извади десетдоларова банкнота от портфейла си и я подаде на момчето.
— Как се казваш, синко?
— Стюарт Лютнър.
— Дълъг път си изминал от линията през пожари и разрушения — отбеляза Бел. — Вземи десетте долара и ни кажи какво ти каза Лаш.
— Господин Лаш каза да предам на господин Бронсън, че товарният вагон, паркиран пред склада на господин Кромуел, го няма.
Бел се наведе към момчето. Лицето му изведнъж бе помръкнало.
— Я повтори?
Момчето го погледна със страх в очите.
— Каза, че товарният вагон на господин Кромуел го няма.
Бел се вторачи в Бронсън.
— По дяволите! Наистина е избягал от града. — След това даде друга десетдоларова банкнота на момчето. — Къде са родителите ти?
— Помагат в раздаването на храна на площад Джеферсън.
— Иди да ги намериш. Сигурно се притесняват за теб. И не забравяй, стой далече от огъня.
Очите на Стюарт се ококориха, щом зяпна в двете десетачки.
— Боже всемогъщи, двайсет долара. Ей, благодаря ви, сър. — Обърна се и побягна навън.
Бел се отпусна в стола си до бюрото със сгъваемия капак.
— Влак? — измърмори той. — Откъде е намерил локомотив?
— Знам само, че всеки ферибот е претъпкан от бежанци, бягащи през залива към Оукланд. Оттам „Южен Пасифик“ събира всеки пътнически влак на сто мили околовръст, за да ги превозят извън района. Няма как да е наел локомотив, екипаж и тендер.
— Товарният му вагон не е тръгнал сам.
— Повярвай ми — настоя Бронсън. — Никакви товарни вагони не се превозват по фериботите до Оукланд. Само хора. Единствените движещи се влакове са тези, които идват с хранителни помощи от изток.
Бел отново се вдигна на крака. Студените му очи се приковаха в Бронсън.
— Хорас, трябва ми автомобил. Не мога да губя часове, обикаляйки пеш из частите на града, които не са в пламъци.
— Къде отиваш?
— Първо, трябва да намеря Марион и да се уверя, че е в безопасност — отвърна агентът. — След това тръгвам към линията и диспечера. Ако Кромуел е наел или откраднал влак, който да го изведе от града, трябва да има запис в диспечерската служба.
Бронсън се ухили хитро.
— Форд модел „К“ ще свърши ли работа?
Бел го погледна с изненада.
— Новият модел „К“ има шестцилиндров двигател и е мощен четирийсет конски сили. Имаш ли такъв?
— Заех го от един богат собственик на бакалски магазин. Твой е, ако обещаеш да го върнеш до утре обед.
— Длъжник съм ти, Хорас.
Бронсън го стисна за раменете.
— Можеш да ми се отплатиш, като хванеш Кромуел и злата му сестра.
40
Марион спа три часа. Когато се събуди, намери се в палатката с други пет самотни жени. Една седеше на походното си легло и плачеше. Други две изглеждаха замаяни и объркани, а останалите проявиха силата си, като отидоха да помагат доброволно в изхранването на пострадалите в походните кухни, организирани в парка. Марион се надигна от леглото си, приглади дрехите си и тръгна с новите си приятелки към няколкото големи палатки, вдигнати от армията за спешни лазарети.