Две дами, облечени в леки летни рокли, с ръкавици и пищни шапки, украсени с цветя, минаха покрай него на задвижвана с електрическа батерия кола. Бел свали шапка и двете с кимвания и усмивки благодариха на удостоилия ги с вниманието си привлекателен мъж, преди да продължат по 17-та към сградата на щатския сенат.
Теглените от коне коли и файтони все още надвишаваха малобройните автомобили, които щъкаха нагоре-надолу из града. Вагон на компания „Трамвайна линия Денвър“ издрънча откъм ъгъла на улица Уейзи и се приближи към края на карето, където спря да разтовари и да качи нови пътници. Линиите на конска тяга бяха нещо от миналото и по улиците вече властваха електрически вагони, достигащи до всеки квартал на Денвър.
Бел изкачи стъпалата и даде десет цента на водача. Звънецът издрънча и голямото червено возило затрополи нагоре по 17-та улица. Три и четириетажни тухлени сгради изпълваха следващите четири карета. Тротоарите бяха пълни с хора в типичния делови ден. Мъжете носеха черни и сиви костюми и вратовръзки, докато дамите крачеха в дълги рокли с поли малко над глезените. Повечето жени бяха с елегантни шапки и носеха слънчобрани.
Огледа с любопитство един магазин, продаващ моторни коли „Кадилак“. Тентите бяха вдигнати над витрините и вътре се виждаха новите возила. Бел се озърна за табелите по улицата, за да запомни мястото. Като ентусиаст на моторни коли притежаваше състезателна кола „локомобил“, карана от Джо Трейси в пътната надпревара за купата „Вандербилт“ през 1905 г. на Лонг Айлънд, Ню Йорк, където се беше класирала трета. Бел я беше превърнал в средство за улично придвижване, като беше добавил калници и фарове.
Притежаваше и една яркочервена моторна кола. Най-новият състезателен модел с двоен V-образен двигател беше с мощност от 3,5 конски сили. Имаше новаторска ходова предавка, тежеше едва 54 кг. и можеше да вдигне близо 96 км. в час по пътищата.
Когато трамваят изскърца и спря на улица Калифорния и 17-та, Бел слезе по стъпалата и закрачи по паважа към тротоара. Три години бяха минали, откакто бе стъпвал за последен път в Денвър. Почти на всеки ъгъл се издигаха високи здания, а строителството така и не спираше. Мина една пресечка към Колорадо Билдинг, кафяво каменно здание на осем етажа на кръстовището на улица 16-та и Калифорния.
Прозорците бяха високи и заслонени с тенти с кафявия екстериор на стените. Навесът над горния стаж се изпъваше на три метра над тротоара. „Хеджкок & Джоунс“ и „Компания за облекло Браман“ заемаха партерния етаж. Над тях имаше няколко бизнес учреждения, включително „Застрахователна компания Файърмен’с фънд“ и детективска агенция „Ван Дорн“.
Бел зави във фоайето и мина през група изсипващи се за обедната си почивка офис служители. Подът, стените и таванът бяха красиво облицовани с италиански мрамор с нефритен цвят. Влезе в един от асансьорите „Отис“ след две прелестни млади дами и се отдръпна в задната част на кабината, докато операторът затваряше сгъваемата стоманена врата. По навик, Бел се прояви като джентълмен и свали шапката си с широка периферия.
Операторът завъртя дръжката на дросела и отпрати асансьора на лека скорост към горните етажи. Жените, увлечени във весел разговор, слязоха на петия етаж. Двете се обърнаха и хвърлиха свенливи погледи на детектива, преди да се отдалечат по коридора.
Операторът спря асансьора и отвори вратата.
— Осми етаж и ви желая приятен ден, сър — заяви той бодро.
— На вас също — отвърна Бел.
Излезе в коридор, чийто таван беше боядисан в приглушено мексиканско червено, а стените бяха облицовани с дървена ламперия в лешников цвят. Зави надясно и стигна до врата, на чието горно стъкло беше врязан надписът „Детективска агенция Ван Дорн“. Отдолу стоеше мотото на агенцията: „Ние никога не се предаваме“.
Антрето беше боядисано в бяло, с два тапицирани дървени стола и бюро, зад което млада жена седеше строга на шарнирния стол. Ван Дорн не беше човек, който щеше да похарчи пари за натруфен декор. Единственото украшение беше снимката на шефа, окачена на стената зад секретарката.
Тя вдигна глава и се усмихна мило, възхитена от стоящия срещу нея добре облечен мъж. Беше хубава, с меки кафяви очи и широки рамене.
— Мога ли с нещо да ви помогна, сър?
— Да. Бих искал да се видя с Артър Къртис и Глен Ървайн.
— А те очакват ли ви?