— Моля кажете им, че Айзък Бел е тук.
Жената затаи дъх.
— О, Айзък Бел. Трябваше да се досетя. Господин Къртис и господин Ървайн не ви очакваха преди утре.
— Успях да хвана по-ранен влак от Индипендънс, Мисури. — Бел погледна табелката на бюрото.
— Вие сте мис Агнес Мърфи?
Дамата вдигна лявата си ръка да покаже венчалната халка.
— Мисис Мърфи.
Бел се усмихна подкупващо.
— Надявам се да нямате нищо против да ви наричам просто Агнес, тъй като ще работя тук известно време.
— Ни най-малко.
Стана от бюрото си и той видя, че е облечена в плисирана синя памучна пола с бухнала бяла блуза. Косата й беше събрана над главата в модната по това време прическа „Момичето от Гибсън“. Фустите й прошумоляха, докато мина през вратата, за да се отправи към вътрешните офиси.
С привичното си любопитство Бел заобиколи бюрото и погледна писмото, което мисис Мърфи печаташе на машината „Ремингтън“. Беше адресирано до Ван Дорн и изразяваше недоволството на началника на западните щати от това, че е наредил на Бел да дойде и да се заеме с нерешения случай. Бел изобщо не се познаваше с Никълъс Аликзандър, който оглавяваше офиса в Денвър, но беше решен да се държи колегиално и вежливо с него, въпреки неприязънта.
Отдръпна се от бюрото на мисис Мърфи и се загледа навън през прозореца над покривите на града, когато Аликзандър влезе в антрето. Приличаше повече на счетоводител на погребален салон, отколкото на главен следовател, разкрил много престъпления и отвел провинилите се пред съда. Беше нисък, главата му едва стигаше до раменете на Бел. Носеше палто, което изглеждаше твърде голямо за него, а панталоните му бяха провиснали. Високата яка на ризата му бе протрита и изпъстрена с петна от пот. Главата му беше почти без коса, освен около слепоочията и на тила. Веждите му бяха подстригани изрядно като косата. Върху носа му беше кацнало пенсне, зад което надничаха тъжните сиво-зелени очи.
Аликзандър подаде ръка и устните му се разтвориха в усмивка, напълно лишена от веселие.
— Г-н Бел, за мен е чест да се запозная с най-добрия агент на Ван Дорн.
Бел подмина комплимента, в който нямаше и намек за топлота.
— Честта да се запозная с вас е моя — отвърна той сдържано. Беше явно, че Аликзандър просто го смята за натрапник в личната му територия.
— Моля, елате отзад. Преди да ви покажа новия ви кабинет, ще трябва да поговорим.
Аликзандър се обърна рязко и мина с вдървена походка през вратата към вътрешните кабинети. Мисис Мърфи стоеше отстрани, мило усмихнаха, докато двамата влизаха.
Кабинетът на Аликзандър беше разположен в единствения ъгъл с панорамна гледка към планините. Другите кабинети бяха малки и без прозорци. Бел забеляза, че също така са и без врати, с което не предлагаха почти никаква интимност. Владението на началника беше обзаведено с канапета с телешка кожа и столове. Масивното му бюро беше пищно резбовано и без никакви документи отгоре. Колкото и неугледно да бе облеклото на Аликзандър, човекът явно беше особено придирчив в работните си навици.
Настани се зад бюрото си в стол с висок гръб и махна с ръка на Бел да седне в твърд дървен стол в отсрещния край. Единственото, което липсваше за пълното унижение, помисли си детективът, беше подиум под работното място на Аликзандър, за да може да гледа отвисоко служителите и гостите си като малко олимпийско божество.
— Не, благодаря — отвърна сдържано Бел. — След два дни седене във влак, бих предпочел нещо по-меко. — При тези думи се отпусна на едно от канапетата.
— Както желаете — отвърна Аликзандър, не особено доволен от високомерното поведение на новодошлия.
— Не бяхте тук, когато работих по един случай преди три години — отбеляза Бел.
— Не, дойдох шест месеца по-късно, когато бях повишен от офиса ни в Сиатъл.
— Г-н Ван Дорн се изказа много ласкаво за вас — излъга детективът. Ван Дорн изобщо не беше му споменавал за него.
Аликзандър сплете ръце и се подпря на празното си, голо като пустиня бюро.
— Вярвам, че ви е уведомил за убиеца и операциите му.
— Не в разговор. — Бел замълча и вдигна кожената чанта. — Но ми даде няколко доклада, които прегледах, докато пътувах във влака. Мога да разбера защо престъпникът, отговорен за обирите и убийствата, е толкова труден за залавяне. Планира криминалните си акции изключително грижливо и техниките му изглеждат безукорни.