— Достатъчно причини да се измъква.
— След като разучих материалите съм убеден, че фетишизмът му към детайлите ще се окаже неговият провал — каза замислено Бел.
Аликзандър го изгледа подозрително.
— Какво, ако позволите да попитам, ви доведе до това заключение?
— Работите му са прекалено съвършени, прекалено точно разчетени. Една малка грешка може да се окаже последната му.
— Надявам се да имаме много близки отношения — каза Аликзандър с едва прикрита неприязън.
— Съгласен съм — отвърна Бел. — Ван Дорн каза, че мога да взема Арт Къртис и Глен Ървайн в екипа си, стига да нямате нищо против.
— Никакъв проблем. Не бих тръгнал против желанията на господин Ван Дорн. Освен това те ми казаха, че са работили с вас преди няколко години.
— Да, смятам ги за отдадени на работата си агенти. — Бел се изправи. — Мога ли да видя кабинета си?
— Разбира се.
Аликзандър излезе иззад бюрото си и пристъпи навън в коридора.
Бел видя, че всички кабинети бяха доста малки и съвсем скромни. Обзавеждането беше оскъдно, без никакви картини на стените. Единственият друг присъстващ агент бе в кабинета си. Бел не го познаваше, а и Аликзандър не си направи труда го представи.
Преди Аликзандър да е успял да посочи едно от килерчетата кабинети. Бел попита невинно:
— Имате ли конферентна зала?
Аликзандър кимна.
— Да, по коридора срещу кабинетите.
Спря, отвори една врата и се отдръпна, за да го пусне да влезе.
Конферентната зала беше близо 9 метра дълга и 4,5 метра широка. Дълга тъмна чамова маса с лъскава повърхност стоеше разположена между два масивни кръгли полилея. Около нея равномерно бяха подредени осемнайсет кожени шефски стола. Стаята беше облицована с чам с цвета на масата, а подът беше застлан с тъмночервен вълнен килим. На едната стена се издигаха високи прозорци, позволяващи на ранната следобедна слънчева светлина да огрее всяко ъгълче в помещението.
— Много хубаво — каза Бел впечатлен. — Много хубаво.
— Да — отвърна Аликзандър с нескрита гордост, която прозираше в хищните му като на хрътка очи. — Използвам я често за срещи с политици и влиятелни хора в града. Придава сериозна тежест и имидж на детективска агенция „Ван Дорн“.
— Ще свърши добра работа — подхвърли Бел небрежно. — Ще работя тук.
Аликзандър рязко извърна поглед към него. Очите му изведнъж заблестяха от гняв.
— Това е невъзможно. Няма до го позволя.
— Къде е най-близката телеграфна служба?
Началникът изведнъж се стъписа.
— Две пресечки южно от Седемнайсета улица и Чампа. Защо?
— Ще пратя телеграма на господин Ван Дорн с молба да ползвам конферентната ви зала за оперативен център. Предвид важността на случая съм убеден, че ще даде благословията си.
Аликзандър знаеше кога е надцакан.
— Желая ви успех, господин Бел — отстъпи той. — Ще ви съдействам, с каквото мога. — Обърна се и го остави, за да се върне в кабинета си. На вратата се спря. — А, между другото, резервирал съм ви стая в хотел „Олбъни“.
Бел се усмихна.
— Няма да е нужно. Предплатих си апартамент в „Браун Палас“.
Аликзандър го погледна озадачен.
— Не мога да повярвам, че господин Ван Дорн би си позволил това на разходната ви сметка.
— Не той. Плащам със свои средства.
Началникът на агенцията за западните щати не беше наясно с блестящото финансово състояние на Бел и съвсем се обърка. Не можеше да проумее, но и не искаше да пита повече. Прибра се замаян в кабинета си, окончателно победен.
Бел се усмихна отново и заподрежда по конферентната маса папките, които носеше в чантата. След това се върна в антрето и се обърна към Агнес Мърфи:
— Агнес, би ли могла да ме уведомиш, когато Къртис и Ървайн се появят?
— Не очаквам да се върнат до утре сутринта. Отидоха до Боулдър по един случай с банкова измама.
— Добре тогава. А би ли се обадила на началника по поддръжката на сградата, за да го накараш да дойде? Трябва да направя някои промени в конферентната зала.
Жената го погледна въпросително.
— Конферентната ли казахте? Г-н Аликзандър рядко допуска помощния персонал вътре. Държи я главно, за да забавлява градските тузари.
— Докато съм тук, ще бъде моят кабинет.
Агнес го погледна с още по-голямо уважение.