Къртис погледна Бел в очите.
— Наистина ли смяташ, че убива всички в банката, защото това го забавлява?
— Да — тихо отвърна Бел. — Бандитът извлича шантаво удоволствие от извършването на кървавите си престъпления. Друг особен фактор. Прави бягството си преди хората в града, включително шерифа, да разберат какво става.
— Къде ни отвежда това, тогава? — попита Ървайн. — По кои пътища търсим?
Бел го погледна.
— Друг негов рутинен навик е да пренебрегва златото и да взима само банкноти. Глен, задачата ти е да провериш ограбените банки и да проучиш записите на серийните имена на откраднатите от тях банкноти. Започни в Боузман, Монтана.
— Банките в миньорските селища нямат навика да записват идентификационния номер на всяка банкнота, която минава през ръцете им.
— Може да извадиш късмет и да намериш банка, която е записала номерата на банкнотите, изпратени от банки в голям град за миньорските заплати. Ако стане, можем да ги проследим. Крадецът е трябвало или да похарчи парите, или да ги обмени чрез банкови депозити и тегления. Следа, която не може да покрие.
— Може да ги е обменил през чуждестранни финансови институции.
— Може, но едва ли ще ги е харчил в чужбина. Рискът да ги върне в САЩ би бил твърде голям за него. Обзалагам се, че е задържал плячката си в страната.
След това Бел се обърна към Къртис.
— Арт, ти проверяваш всички дилижанси и влакови разписания за всеки, който е напуснал града в същия ден, когато са станали обирите. Щом нашият човек не е могъл да бъде проследен от полицейската хайка, като нищо би могъл да е взел влак или дилижанс за бягството си. Можеш да започнеш в Плейсървил, Калифорния.
— Смятай го за свършено — заяви твърдо Къртис.
— Ти тук ли оставаш, като команден център? — попита Ървайн.
Бел поклати глава и се ухили.
— Не, излизам на полето. Започвам с Райълит и проследявам в обратен ред обирите. Колкото и да е добър убиецът, колкото и добре да е планирал акциите си, трябва да има камък, останал необърнат от него. Трябва да има улика, която да е пренебрегнал. Ще разпитам хората в миньорските градчета, които може да са видели нещо, нещо незначително, и не са го съобщили на местния шериф или началник на полицията.
— Ще ни дадеш ли графика си, за да можем да държим връзка по телеграфа, ако се натъкнем на нещо? — каза Къртис.
— До утре ще ви го приготвя — отвърна Бел. — Също тъй ще мина през миньорските градчета с големи плащания на заплати, които нашият човек още не е ограбил. Може би, просто може би, ще ми се отвори шанс да изпреваря нашия касапин, да му поставя капан и да го примамя да удари друга банка на наш терен. — После отвори едно чекмедже и им подаде два плика. — Тук има достатъчно кеш, за да покрие пътните ви разходи.
Къртис и Ървайн бяха изненадани.
— Досега винаги трябваше да пътуваме трета класа, да използваме наши пари и да връщаме билети и разписки — каза Къртис. Аликзандър винаги настояваше да отсядаме в скромни хотелчета и да ядем евтина храна.
— Този случай е твърде важен, за да пестим от разходи. Повярвайте ми, господин Ван Дорн ще одобри всякакви пари, които поискам, но само ако покажем резултати. Бандитът може да е накарал всички да повярват, че е невидим и неуловим, но не е безпогрешен. Има слабости точно като всеки от нас. Ще се оплете в някой малък несъществен детайл, който е пренебрегнал. А това, господа, е нашата работа: да открием тази незначителна грешка.
— Ще се постараем — увери го Ървайн.
Къртис кимна в съгласие.
— От името на двама ни, позволете да заявя, че е истинска привилегия отново да работим с вас.
— Привилегията е моя — отвърна искрено Бел.
Радваше се, че ще работи с такива интелигентни и опитни оперативни агенти, които познаваха добре хората и земята на Запада.
Слънцето се спускаше зад Скалистите планини на запад, когато Бел напусна конферентната зала. Винаги предпазлив, затвори и заключи вратата. На излизане през външния кабинет се натъкна на Никълъс Аликзандър, който изглеждаше като току-що излязъл от скъпо шивашко ателие. Обичайният омачкан костюм го нямаше, заменен от елегантен смокинг. Нов образ на достолепие, в който мъжът не се вписваше особено добре. Вътрешният блясък просто липсваше.