Бел беше сигурен, че ще привлече твърде много внимание, ако продължи на мотоциклета си до самия вход. А без покана имаше малък шанс да проникне вътре с блъф, макар да беше облечен подходящо за повода. Под рехавата светлина на лунния сърп завъртя ръчките и продължи в нощта по игрището за голф. Стоеше настрана от зелените площи и пясъчни ями, после зави в широк кръг и подходи към кедишака, складовата барака зад главната сграда до първото дърво. В бараката беше пусто и тъмно.
Изключи запалването и паркира в храстите до нея. Вдигна мотоциклета на стойката, свали лененото палто и го метна върху ръчките. После смъкна гетите, шапката и очилата. Приглади назад русата си коса, излезе на светло и закрачи по пътеката, водеща от кедишака към внушителната сграда на клуба. Цялата зона беше огряна от бляскави електрически светлини през прозорците и високи лампи покрай тесен път, изпъващ се от улицата до задната страна на кънтри клуба. Под широкото стълбище, което се издигаше до задния вход, стояха няколко товарни платформи. Доставчици в сини униформи с военна кройка пренасяха подноси с блюда и прибори от платформите в кухнята.
По стъпалата Бел мина между двама от носачите и нахлу в кухнята, все едно че беше негова собствена. Никой от сервитьорите, които хвърчаха навътре-навън през вратите на трапезарията или оберкелнерите, не му обърнаха и най-малко внимание. За тях високият мъж в смокинга беше просто един от властващите управители на кънтри клуба. И да беше имал някакъв проблем с влизането в трапезарията, за щастие го бе преодолял. Просто бутна една от люлеещите се врати на кухнята и се смеси с тълпата изискани клубни членове, крачейки между масите, докато търсеше с очи Роуз Мантека.
Само след две минути оглед по масите я засече на дансинга.
Бел се вцепени.
Роуз танцуваше с Никълъс Аликзандър.
Хрумна му мимоходом да се наслади на израженията на лицата им, когато се приближи и ги помоли да прекъснат. Но дискретността беше по-разумен избор от егоизма. Видял беше повече, отколкото бе очаквал. Вече знаеше самоличността на шпионката. Но Бел беше сигурен, че Аликзандър не е платен агент на Бандита касапин и душещата му женска. Беше просто един глупак и удобен параван. Беше доволен, че не го забелязаха.
Бел заметна кърпа на ръката си и вдигна каничка с кафе, все едно че ще сервира на маса. Така можеше да държи каничката пред лицето си, в случай че Роуз или Аликзандър погледнат към него. Музиката спря и той ги проследи с очи, докато се връщаха на масата си. Седяха заедно, с Аликзандър между Роуз и по-стара дама с провиснала двойна гуша, за която Бел реши, че трябва да е съпругата на агента. Дори нищо друго да не доказваше, ставаше ясно, че не са се срещнали случайно за танц. Седнали заедно означаваше, че масата им е резервирана предварително. Не бяха непознати.
Бел се загледа открито в Роуз. Носеше червена копринена рокля, почти сливаща се с огнено рижата й коса. Тази нощ беше съчетание от кок на тила и къдрици, спускащи се по скулите и отпред по лицето й. Гърдите й бяха стегнати в копринената ивица на деколтето на корсажа и издути на две бели хълмчета. Беше красива жена от глава до пети.
Устните й бяха разтворени в прелестен смях и златистокафявите й очи искряха от веселие. Дланта й падаше на ръката на Аликзандър и издаваше на Бел колко обича да дава воля на плътското в себе си. Обкръжаваше я усещане за възбуда, което бе заразително за другите на масата. Беше изкусителна, разкошна и пленителна, но аурата, която излъчваше, не проникна в него. Не изпита никакъв плам, никаква възбуждаща страст към нея. В аналитичния му ум тя бе врагът, а не обект на желание. Виждаше под прозрачното лустро на чара й хитростта и лукавството отдолу.
Бел реши, че е видял достатъчно. Бързо се шмугна зад един сервитьор, запътен към кухнята и мина покрай него, докато излезе през люлеещите се врати.
След като облече отново нещата, които беше оставил на мотоциклета. Бел прецени, че е извадил късмет. Беше се натъкнал на напълно неочаквана ситуация, но можеше да извлече предимство от нея. Докато караше обратно към „Браун Палас“ вече знаеше, че единствената информация, която щеше да подава на Аликзандър, щеше да е лъжлива и подвеждаща. Можеше дори да измисли някой трик, с който да подведе Роуз Мантека.
Тази част от плана го заинтригува. Вече изпитваше чувството, че е тръгнал по дирята на коварна лъвица.
7
Скоро след като Бел се върна в офиса на следващата сутрин, един бегач от телеграфната станция му донесе телеграма от Ван Дорн.