Коя всъщност беше Роуз Мантека? Защо трябваше да вземе влака за Лос Анджелис, след като нямаше никакви данни, че живее там?
После друга мисъл зачовърка ума на Бел. Къде щеше противникът му да нанесе следващия си удар? Не можеше да направи и най-смътното предположение, и това го отчайваше. Винаги в предишните си случаи имаше чувството, че държи нещата под контрол. Този беше различен. Твърде различен.
8
Русокосият мъж с дебели жълто-кафяви и намазани с брилянтин мустаци, дълги и извити нагоре, създаваше впечатление за просперираща личност. След като прекоси фоайето на гарата се настани на задната седалка на таксито „Форд“ модел „N“ и започна да се наслаждава на красивия безоблачен ден, докато оглеждаше забележителностите на Солт Лейк сити, сгушен в подножията на площад Уосач. Беше облечен по последната контешка мода, но в изискан бизнес стил. Носеше филцова шапка с копринен връх, черен фрак с три копчета, с елече и елегантна вратовръзка. Ръцете му бяха прибрани в перленосиви ръкавици и гети в същия цвят покриваха прасците му малко над глезените над обувките.
Леко се наведе напред, докато се взираше от прозорец на прозорец, стиснал в ръцете си дръжката на скъп сребърен бастун с орлова глава с голям клюн в края й. Макар и невинен на вид, този бастун представляваше пушка с дълга цев и спусък, който се разгъваше при натискането на един бутон. Беше заредена с куршум 44-ти калибър, чиято гилза можеше да се изхвърли и в цевта да се вкара нов патрон от малък пълнител в опашката на орела.
Таксито подмина църквата на Светците на Страшния съд — Храма, Табернакула и Съборната. Построени между 1853 и 1893 г., дебелите два метра сиви гранитни стени бяха увенчани с шест шпила, най-високият, от които крепеше бронзова статуя на ангела Мормони.
След като напусна Темпъл скуеър, таксито зави по 300 Саут стрийт и спря пред хотел „Пиъри“. Проектиран под влияние на европейската архитектура, хотелът беше най-луксозното място за отсядане в Солт Лейк сити. Докато портиерът поемаше багажа от задницата на колата, мъжът нареди на водача да изчака. После влезе през стъклената двукрила врата във внушителното фоайе.
Администраторът на рецепцията се усмихна и кимна. След това погледна големия часовник във фоайето и каза:
— Г-н Илая Ръскин, предполагам.
— Предположението ви е вярно — отговори мъжът.
— Два и петнайсет. Пристигате точно навреме, сър.
— Веднъж влакът ми да пристигне по разписание.
— Ако обичате да подпишете регистъра.
— Налага ми се да напусна за една среща. Ще се погрижите ли да отнесат багажа ми в стаята и да приберат дрехите ми в дрешника и чекмеджетата?
— Да, господин Ръскин. Лично ще се погрижа. — Служителят се надвеси над бюрото и кимна към големия кожен куфар между краката на Ръскин. — Желаете ли да пратя да отнесат куфара ви в стаята?
— Не, благодаря. Ще го взема със себе си.
Ръскин се обърна и излезе на тротоара, с бастуна в едната ръка, а другата стискаше дръжката на куфара. Тежестта издърпваше дясното му рамо надолу. Влезе в таксито и се настани отново на задната седалка.
На хотелиера му се стори странно, че Ръскин не беше оставил багажа в таксито. Зачуди се защо трябваше да внася толкова тежък куфар във фоайето и след това да го изнася отново. Допусна, че вътре трябваше да има нещо особено ценно. Мисълта скоро се разсея с появата на нов клиент за регистриране.
Осем минути по-късно Ръскин излезе от таксито, плати на шофьора и влезе във фоайето на „Солт Лейк Банк & Тръст“. Приближи се до служителя на охраната, седнал на стол до вратата.
— Имам уговорена среща с господин Кардоса.
Охранителят стана и посочи към една врата с матирано стъкло.
— Ще намерите господин Кардоса ето там.
Нямаше никаква причина Ръскин да пита пазача накъде да тръгне. Можеше много лесно да види сам вратата на кабинета на банковия управител. Пазачът не забеляза, че Ръскин го бе огледал внимателно — движенията му, възрастта и как беше поставил на бедрото си кобура на новия автоматичен пистолет колт браунинг, модел 1905 г., 45-ти калибър. Краткият оглед издаде също така, че охранителят не беше особено бдителен и наблюдателен. Ежедневното гледане на влизащи и излизащи клиенти без ни най-малки инциденти го бе направило апатичен и равнодушен. Като че ли не намери нищо необичайно и в големия куфар на Ръскин.
Банката имаше двама касиери, които стояха в гишетата си зад тезгяха. Единствените други служители, освен пазача бяха Кардоса и секретарката му. Ръскин огледа внимателно голямата стоманена врата към хранилището, която се отваряше към фоайето, за да впечатли клиентите и да им внуши, че спестяванията им са в стабилни, грижливи ръце.