Приближи се до секретарката.
— Здравейте. Казвам се Илая Ръскин. Имам уговорена среща за два и половина с господин Кардоса.
Възрастната, петдесет и няколко годишна жена с прошарена коса, се усмихна и мълчаливо се изправи. Отиде до една врата с изписано в горната част на матовото стъкло АЛБЪРТ КАРДОСА, УПРАВИТЕЛ, почука и надникна вътре.
— Господин Илая Ръскин, за среща с вас.
Кардоса стана бързо и заобиколи бюрото си. Стисна протегнатата ръка на Ръскин и я разтърси енергично.
— За мен е удоволствие, сър. Очаквах пристигането ви с нетърпение. Не всеки ден посрещаме представител на нюйоркска банка, който да прави толкова сериозен депозит при нас.
Ръскин вдигна куфара на бюрото на Кардоса, отключи закопчалките и отвори капака.
— Заповядайте. Половин милион долара в кеш за депозит до момента, в който решим да ги изтеглим.
Кардоса зяпна благоговейно в спретнато подредените пачки от петдесетдоларови банкноти, гарантиращи златно покритие на приносителя, все едно че бяха паспорт към обетованата земя на банкер. После вдигна очи с нарастващо изумление.
— Не разбирам. Защо не носите банков чек вместо петстотин хиляди долара във валута?
— Директорите на банка „Хъдсън ривър“ в Ню Йорк предпочитат да боравят в брой. Както знаете от кореспонденцията ни, ще открием клонове на банката из Запада в градове, които според нас имат потенциал за растеж. Смятаме за целесъобразно да разполагаме с валута, когато отворим врати.
Кардоса го погледна мрачно.
— Надявам се, че директорите ви не възнамеряват да отварят конкурентна банка в Солт Лейк сити.
Ръскин се усмихна широко и поклати глава.
— Финикс, Аризона и Рино, Невада, са първите, в които „Хъдсън ривър“ ще отвори банкови клонове в Запада.
Кардоса въздъхна облекчено.
— Финикс и Рино определено процъфтяват.
— Имали ли сте банков обир в Солт Лейк? — попита Ръскин небрежно, докато гледаше към хранилището.
Кардоса го погледна озадачено.
— Не и в този град. Гражданите не биха го допуснали. Солт Лейк е един от градовете в тази страна с най-малко престъпления. Последователите на „Светите на Страшния съд“ са почтени и религиозни хора. Повярвайте ми, господин Ръскин, никой бандит не би дръзнал да опита да ограби тази банка. Парите ви ще бъдат абсолютно и сто процента съхранени, след като бъдат заключени в хранилището ни.
— Четох за някакъв тип, наречен „Бандита касапин“, който извършва грабежи и убийства из западните щати.
— Не се притеснявайте. Удря само в малки миньорски градчета и краде заплати. Няма да е толкова глупав, че да опита банков грабеж в град с големината на Солт Лейк. Не би могъл да напусне границите на града преди полицията да го застреля.
Ръскин посочи с глава към хранилището.
— Много впечатляващ сейф.
— Най-доброто хранилище на запад от Мисисипи, построено специално за нас във Филаделфия — заяви с гордост Кардоса. — Цял военен полк, въоръжен с топове, не би могъл да проникне вътре.
— Виждам, че е отворено в работните часове?
— И защо не? На клиентите ни им е приятно да виждат колко добре се съхраняват депозитите им. И както споменах, никоя банка не е била ограбвана в Солт Лейк сити.
— Кои са най-мудните часове на деня?
Кардоса беше озадачен.
— Най-мудните часове на деня?
— Кога имате най-малко клиентски трансакции?
— Между един и половина и два часа е най-малко натоварено. Повечето ни клиенти са се върнали в офисите си след обедната почивка. А тъй като затваряме в три, много клиенти идват тогава за последни трансакции. Защо питате?
— Просто бях любопитен как е трафикът при вас в сравнение с банката ни в Ню Йорк. Май е почти същото. — Ръскин потупа куфара. — Ще оставя парите в него и ще го прибера утре.
— Скоро затваряме, но ще наредя на главния ни чиновник да ги преброи още сутринта.
Кардоса отвори чекмедже на бюрото си, извади подвързана в кожа книга и подписа депозитна разписка за половин милион долара. Връчи я на Ръскин, а той я прибра в голям портфейл, който носеше във вътрешния джоб на палтото си.