— Ще пратя хора до „Пиъри“ — отвърна Касейл. — Но този тип не е глупак. Вероятно е побягнал веднага, щом излезе оттук.
— Не може да го оставите да се измъкне с това отвратително деяние.
— Ако той е прословутият Бандит касапин, лукав е като дявол и изчезва като призрак.
Очите на Езра Рамсдел блеснаха хитро.
— Той трябва да депозира ордера някъде в някоя банка. Ще телеграфирам на управителите на всяка банка в страната да наблюдават и да се свържат с полицията, преди да осребрят ордер за половин милион долара, издаден на името на Илая Ръскин. Няма да се измъкне.
— Не съм толкова сигурен — измърмори тихо Джон Касейл. — Изобщо не съм толкова сигурен.
10
Бандитът касапин беше далече пред него, мислеше си Бел, докато влакът, на който се возеше, забави и спря на станцията в Райълит. Беше получил дълга телеграма от Ван Дорн, от която научи всичко известно дотук за касапницата в Солт Лейк. Банка в главен град като Солт Лейк беше последното място, където той или който и да е друг очакваше удар от Касапина.
Слезе от влака с кожена чанта, натъпкана с най-необходимите вещи, които носеше по време на пътуване. Пустинният зной го удари като лъх от отворена пещ, но заради липсата на влага в пустинята ризата му не подгизна от пот.
След като началникът на гарата го упъти, тръгна към службата на шерифа и затвора. Шериф Мартин Хюи беше среден на ръст мъж с разрошена посивяла коса. Вдигна глава от пачката постери с лица за издирване и се вторачи в Бел с меки маслиненокафяви очи, докато агентът на Ван Дорн влизаше в кабинета.
— Шериф Хюи, аз съм Айзък Бел от детективска агенция „Ван Дорн“.
Хюи не се надигна от бюрото си, нито подаде ръка. Вместо това изплю парче тютюн за дъвчене в плювалника до него.
— Да, господин Бел. Казаха ми, че ще сте на влака в десет. Харесва ли ви топлия ни климат?
Бел дръпна един стол срещу Хюи, без да са му предложили, и седна.
— Предпочитам прохладния планински въздух на Денвър.
Шерифът се подсмихна леко, забелязал неудобството на посетителя.
— Ако живеете тук по-дълго, може би ще почнете да харесвате и нашия.
— Уведомих ви по жицата за разследването си — започна Бел без предисловия. — Искам да събера всичката възможна информация, която би помогнала за проследяването на Бандита касапин.
— Дано извадите повече късмет от мен. Единственото, което намерихме след убийствата, беше проклет разнебитен изоставен фургон с конски впряг, вкарани в града.
— Някой огледал ли е по-добре престъпника?
Хюи поклати глава.
— Никой изобщо не го е забелязал. Трима души дадоха различни описания. Нито едно не съвпада. Единственото, което знам, е, че хайката ми не намери никакви следи от фургон, кон или автомобил, водещи извън града.
— А железопътната линия?
Шерифът отново извъртя глава.
— Никакъв влак не беше напускал града от осем часа. Поставих хора на гарата, които претърсиха пътническите вагони преди тръгването на влака, но не намериха никой, който да изглежда подозрителен.
— А товарните вагони?
— Помощниците ми претърсиха единствения товарен влак, напуснал града същия ден. Нито те, нито машинистът, огнярят или механиците са видели някой да се крие на или около товарните вагони.
— Каква е вашата хипотеза за бандита? — попита Бел. — Как според вас се е измъкнал чисто?
Хюи замълча, докато изплюе нова тютюнева слюнка в месинговия плювалник.
— Предадох се. Боли ме да го призная, но нямам идея как успя да се измъкне от мен и помощник-шерифите ми. Честно, тази история ме вбесява. От трийсет години съм човек на закона и никой не ми се е измъквал от ръцете.
— Може да се утешите с това, че не сте единственият шериф или полицай, който го е изтървал, след като е обрал градските им банки.
— Все пак не е повод за гордост — измърмори Хюи.
— С ваше разрешение, бих искал да разпитам тримата свидетели.
— Ще си загубите времето.
— Може ли да получа имената им? — настоя Бел. — Трябва да си свърша работата.
Хюи сви рамене. Надраска три имена на гърба на една от обявите и обяснения къде може да се намерят хората, и ги връчи на Бел.
— Познавам ги всички. Добри и честни граждани са и са убедени в това, което са видели, макар и показанията им да не съвпадат.
— Благодаря, шерифе, но работата ми е да проуча всяка следа, колкото и да е незначителна.