— Сигурен ли си, че му липсваше кутре?
— Колкото, че стоя тук с вас — отвърна Джаки.
— Коя ръка? — попита Бел, сдържайки усилващата се възбуда.
— Лявата.
— Не се съмняваш, че беше лявата?
Джаки само кимна, докато поглеждаше жадно към торбичката с бонбони.
— Като видя, че го гледам, ме изгледа сякаш беше луд.
— После какво стана?
— Трябваше да хвана летяща топка. Когато се обърнах, вече го нямаше.
Бел го потупа по главата. Ръката му почти се изгуби в море от буйна рижа коса. Усмихна му се.
— Давай, изяж ги всичките. Но на твое място щях да дъвча по-бавно, за да останат за по-дълго.
След като напусна хотел „Райълит“ и преди да се качи на влака, Бел плати на телеграфиста на гарата да прати съобщение на Ван Дорн с описанието за липсващото кутре на лявата ръка на Бандита касапин. Знаеше, че Ван Дорн щеше бързо да пусне вестта до своята армия от агенти, за да следят и донасят за всеки забелязан с този малък недъг.
Вместо да поеме обратно за Денвър, на мига реши да продължи до Бисби. Може би щеше отново да извади късмет и да намери друга податка за самоличността на бандита. Отпусна се в седалката си, докато нажежената пещ на пустинята изпичаше вътрешността на вагона „Пулман“. Бел почти не го забеляза.
Първата солидна следа, предложена от едно мършаво хлапе, не беше точно пробив, но беше начало, прецени той. Чувстваше се доволен от себе си за откритието и се замечта за деня, в който ще срещне бандита и ще го разпознае по липсващия пръст.
Гонитбата се ускорява
11
4 март, 1906 г.
Сан Франциско, Калифорния
Мъжът, представил се последния път с името Ръскин, стоеше пред луксозен месингов умивалник, загледан в голямо овално огледало и се бръснеше с добре наточен прав бръснач. След като приключи, изплакна лицето си и го намаза със скъп френски одеколон. После се пресегна и се вкопчи в умивалника, когато товарният му вагон рязко спря.
Приближи се до затвореното прозорче, прикрито отвън като част от дървената стена на вагона, открехна го предпазливо и надникна. Един парен локомотив беше изтласкал десет откачени от влаковата композиция товарни вагони, включително вагона на мебелна компания „О’Браян“, през огромната терминална сграда на железопътна линия „Южен Пасифик“, наречена пристанище Оукланд. Представляваше масивна дига, построена върху пилони, зидария и камък, и изпъната в самия залив на Сан Франциско. Кеят, към който подхождаха и се връзваха фериботите, се намираше в западния край на главното здание, между близначните кули. Кулите бяха осигурени с работни екипи, които ръководеха товаренето и разтоварването на огромната флотилия от фериботи, която се движеше из залива на Сан Франциско.
Тъй като пристанище Оукланд се намираше в края на трансконтиненталната железопътна линия, през цялото денонощие беше пълно с многолика тълпа хора, които идваха от изтока и се връщаха в обратната посока през континента. Пътническите композиции включваха и товарни вагони, превозващи продукти и стоки. През 1906-та това беше едно оживено място, след като бизнесът се развиваше бурно в градовете посестрими на залива. Сан Франциско представляваше процъфтяващ търговски център, докато по-голямата част от реалното производство беше съсредоточена в Оукланд.
Ръскин провери разписанието и видя, че хитро замаскираното му пътуване инкогнито е на борда на „Сан Габриел“, ферибот на железопътна линия „Южен Пасифик“, построен за превоз натоварени влакове, както и на пътници. Представляваше класически двустранен ферибот, с пилотски кабини на кърмата и носа. Тласкаше се от странични лопатни колела, задвижвани от два двигателя на парна тяга, всеки със свой димоотвод. Фериботите, които превозваха влакове, имаха успоредни релси на главната палуба за товарните вагони, докато каютната палуба приютяваше пътниците. „Сан Габриел“ беше 89,5 м. дълъг, 23,5 м. широк и можеше да превозва петстотин пътника и двайсет железопътни вагона.
„Сан Габриел“ щеше да пристигне на терминала на „Южен Пасифик“ между улиците Таунзенд и Трета, където пътниците щяха да слязат. След това трябваше да продължи до кей 32 на Кинг стрийт и Таунзенд, където товарът му от вагони щеше да се прехвърли до градското железопътно депо между улици Трета и Седма. Там вагонът на „Мебелна компания О’Браян“ щеше да бъде преместен на страничния коловоз на един склад в индустриалната зона на града, който беше собственост на бандита.