— Тези господа са от Солт Лейк сити — обясни Марион. — Искат да проверят за ордер, издаден от тяхната банка. — Завъртя полата си, едва на два пръста над глезена, излезе от кабинета и затвори вратата.
— С какво мога да ви помогна? — попита Кромуел вежливо.
Единият мъж беше висок и длъгнест, а другият — нисък, набит и запотен. Високият заговори пръв.
— Аз съм Уилям Бигълоу. Колегата ми е Джоузеф Фарнъм. Интересува ни дали някоя финансова институция може да е получила банков ордер за четиристотин седемдесет и пет хиляди долара, издаден от „Солт Лейк Сити Банк & Тръст“.
Кромуел повдигна вежди, привидно учуден.
— Какъв може да е проблемът?
— Ордерът е бил издаден от банковия мениджър под натиск, преди бандитът да го простреля в главата и да изчезне с него, заедно с банковите пари в хранилището. Опитваме се да го издирим.
— О, Боже — възкликна Кромуел и вдигна ръце отчаяно. — Този ордер дойде при нас вчера следобед.
Двамата агенти се стегнаха.
— Ордерът е при вас? — попита е очакване Фарнъм.
— Да, в сейфа на счетоводния ни отдел. — Тонът на Кромуел стана мрачен: — За съжаление го уважихме.
— Уважили сте го?! — ахна Бигълоу.
Кромуел сви рамене.
— Ами да.
— С чек, несъмнено — намеси се Фарнъм с надеждата, че все още има време да се попречи на бандита да го осребри в друга банка.
— О, не. Господинът, чието име бе на ордера, поиска парите в брой и се подчинихме.
Бигълоу и Фарнъм го гледаха стъписани.
— Платили сте близо половин милион долара в брой на някой, който просто е влязъл в банката ви от улицата?
— Лично проверих ордера, когато служителката ми го донесе за одобрение. Изглеждате напълно редовен.
Бигълоу го гледаше потресен. Негово задължение беше да се свърже с директорите на Солт Лейк Банк и да ги уведоми, че техните четиристотин седемдесет и пет хиляди долара са изчезнали.
— На чие име беше издаден ордерът?
— Някой си господин Илая Ръскин — отвърна Кромуел. — Представи папка документи, удостоверяващи, че господин Ръскин е основателят на застрахователна компания, която ще плаща искове от пожар, унищожил жилищно каре в град… — Замълча. — Мисля, че беше Белингам, щат Вашингтон.
— Можете ли да опишете Ръскин? — попита Фарнъм.
— Много добре облечен — отзова се Кромуел. — Висок, с руса коса и големи руси мустаци. Не засякох цвета на очите му. Но май си спомням, че носеше необичаен бастун със сребърна глава на орел.
— Това е Ръскин, да — промърмори Фарнъм.
— Не си е губил времето — подхвърли Бигълоу на колегата си. — Трябва да е хванал експресния влак, за да стигне тук за малко повече от ден.
Фарнъм изгледа Кромуел скептично.
— Не помислихте ли, че това е астрономична сума за плащане на пълен непознат от друг щат?
— Да, но както казах, лично проверих ордера, да не би да е фалшификат. Попитах го защо не изтегли сумата от някоя банка в Сиатъл, но каза, че компанията му откривала офис в Сан Франциско. Уверявам ви, че документът беше благонадежден. Не намерих никакъв повод за подозрение. Платихме, въпреки че изсмука почти всички пари, които държахме в хранилището.
— Банката, която представляваме, няма да се зарадва на това сведение — изтъкна Фарнъм.
— Не се притеснявам — отвърна сдържано Кромуел. — Банка „Кромуел“ не е направила нищо нередно или незаконно. Спазили сме разпоредбите и правилниците на банкиране. Дали „Солт Лейк Банк & Тръст“ няма да изпълни задължението си, не ме засяга. Освен че познавам застрахователната им компания, която плаща за кражба на валута, зная, че активите им са предостатъчни да покрият половин милион долара.
Фарнъм заговори на Бигълоу, без да се обръща към него:
— Да отидем до най-близката телеграфна служба и да уведомим директорите на „Солт Лейк Банк & Тръст“. Няма да са доволни.
— Няма. — Бигълоу кимна мрачно. — Може да не го приемат.
— Нямат друг избор, освен да уважат ордера. Междубанковата комисия със сигурност ще подкрепи банка Кромуел, ако директорите на Солт Лейк Банк внесат възражение.
Двамата агенти станаха.
— Ще ни трябва заявление от ваша страна, господин Кромуел — обяви Фарнъм. — С обстоятелствата по плащането.
— Ще поръчам на юристите си да го подготвят още утре сутрин.
— Благодарим за вниманието.