Малко преди влакът да спре на градската гара, Ървайн проучи за десети път, откакто беше напуснал Боузман, доклада за обира в Елкхорн. Начинът на действие беше същият, който бандитът бе прилагал и при останалите си обири. Предрешен като миньор, беше влязъл в банката скоро след пристигането на товара с валута за заплатите на трите хиляди мъже, работещи на кварцовите жили. Както обикновено, нямаше свидетели на същинското престъпление. И четирите жертви — банковият управител, касиерът и случайните съпрузи, озовали се там, за да теглят пари — бяха простреляни в главата от упор. За пореден път изстрелите бяха останали нечути и бандитът се беше изпарил във въздуха, без да остави никаква следа.
Ървайн нае стая в грандхотела, преди да тръгне по улицата към банка „Марвин Шмит“, получила новото си име от миньора, който я беше купил. Архитектурата на сградата беше типична за съвременната мода в повечето миньорски селища. Градеж в готически стил от местен камък. Влезе през вратата на ъгъла срещу пресечката на улиците Олдгрийк и Пайтън. Управителят седеше зад ниска преграда близо до масивния стоманен сейф с изрисуван на него огромен лос, застанал на скална издатина.
— Господин Сиглър? — попита Ървайн.
Младият мъж с черна коса, намазана с брилянтин и зализана назад, вдигна глава при поздрава. Очите му бяха с тъмнозелен оттенък, а чертите на лицето му издаваха индианско потекло в кръвта му. Носеше удобни памучни панталони и риза с мека яка, без вратовръзка. Вдигна очила от бюрото и ги постави на носа си.
— Аз съм Сиглър. С какво мога да ви помогна?
— Аз съм Глен Ървайн от детективска агенция „Ван Дорн“. Разследваме обира отпреди няколко години.
Сиглър се намръщи, видимо раздразнен.
— Не мислите ли, че е малко късно „Ван Дорн“ да се появява на сцената? Обирът и убийствата станаха още през 1903 г.
— Не бяхме ангажирани с разследването по това време — отвърна Ървайн.
— Тогава защо сте тук толкова късно?
— Да запиша серийните номера на банкнотите, взети при обира, ако са били вкарани в регистър.
— Кой ви плаща за услугите? — настоя Сиглър.
Ървайн можеше да си обясни недоверието и недоумението на Сиглър. На мястото на банковия мениджър може би щеше да изпитва същото.
— Правителството на САЩ. Искат обирите и убийствата да спрат.
— Имам чувството, че кучият син е неуловим — хладно процеди Сиглър.
— Щом ходи на два крака, агенция „Ван Дорн“ ще го залови — отвърна Ървайн убедено.
— Ще го повярвам, когато го видя — заяви Сиглър равнодушно.
— Може ли да видя регистъра ви на серийните номера? Ако разполагаме с тези на откраднатите банкноти, ще положим всички усилия да ги проследим.
— Какво ви кара да мислите, че са записани?
Ървайн сви рамене.
— Нищо. Но не вреди да попита човек.
Сиглър порови в бюрото си и извади връзка ключове.
— Държим всички стари банкови записи в един склад зад сградата.
Покани Ървайн да го последва и го поведе през задната врата към малка каменна постройка насред банковия имот. Вратата изскърца силно, докато се отвори на несмазаните панти. Вътре по рафтовете лежаха струпани редици банкови регистри и счетоводни книги. В дъното имаше масичка и стол.
— Седнете, господин Ървайн. Ще видя какво мога да намеря.
Ървайн не хранеше голям оптимизъм. Намирането на банка, поддържала опис на серийните номера на валутата си, изглеждаше слабо вероятно. Беше изстрел напосоки, но трябваше да се проследи всяка възможна пътечка. Погледа, докато Сиглър прелистваше няколко подвързани в кожа книги. Накрая отвори една и кимна.
— Заповядайте — каза победоносно управителят. Серийните номера на цялата налична валута в хранилището два дни преди обира, които счетоводителят ни е записал. Някои от банкнотите, разбира се, бяха раздадени на клиенти. Но повечето бяха взети от бандита.
Ървайн беше стъписан, когато отвори книгата и се взря в колоните грижливо изписани числа по редовете на страниците. Имаше няколко различни вида големи банкноти. В книгата бяха регистрирани златни сертификати, сребърни сертификати и бонове, издавани от отделни банки. Серийните номера на Хазната на Съединените щати бяха отпечатани вертикално и хоризонтално на страните; местната банка, която ги пускаше в обращение, добавяше свой номер отдолу. Повечето идваха от Континентална и търговска национална банка „Чикаго“ и Първа национална банка „Крокет“ на Сан Франциско. Вдигна очи към Сиглър, вече обзет от гордост.