— Единственото, което сме открили е, че му липсва кутрето на лявата ръка. Извън това не разполагаме с нищо.
— Проверихте ли линиите на дилижансите?
— Прекарах един ден в архивния отдел на „Уелс Фарго“. Озовах се в задънена улица. Разписанията на дилижансите, които извеждат от градовете, се разминават с грабежите повече от четири часа, а времето е повече от достатъчно бандитът да успее да се измъкне от преследвачите си.
— Ами пътническите влакове?
— Шерифите и полицейските шефове са телеграфирали на околните градове да оглеждат за подозрителни пътници. Дори са претърсили всички багажи с надеждата, че може да съдържат откраднатите пари, но нито са намерили улики, нито са успели да идентифицират някого. Бандитът е твърде умен. Маскировката, с която е крал и убивал, е твърде оригинална и добре направена. Органите на закона нямат почти нищо, за което да се захванат, за да продължат.
— Влаковите разписания не съвпадат ли?
— Само при два влака има някакво съвпадение — отвърна Къртис уморено. — Часът на тръгването на останалите се разминава със събитията.
Кълхейн потърка замислено изтънялата си коса.
— Елиминирали сте дилижансите и пътническите влакове. А товарните?
— Товарните влакове?
— Проверихте ли техните часове на тръгване?
Къртис кимна.
— Да. Тук имаме друга история. Установих, че има влакове, които са били на подходящото място и в подходящото време, и са напуснали обраните градове в подходящия момент.
— Значи имате отговор — възкликна пазачът.
Къртис не отговори веднага. Чувстваше се уморен и на ръба на пълното изтощение. Освен това беше потиснат от липсата на улики и произтичащата от това безизходица. Изруга на ум Бандита касапин. Изглеждаше невъзможно един човек да е толкова потаен, толкова призрачен и така способен да избягва всякакви опити да бъде засечен. Почти можеше да си представи как този тип се смее на безплодните усилия на преследвачите си.
Най-сетне каза:
Подценявате служителите на правораздаването. Претърсили са вагоните на всички товарни влакове, минали през градчетата в определените часови граници.
— А товарните вагони, които са бали прехвърлени на странични коловози, за да се прикачат по-късно на идващи влакове? Може да е избегнал хайките, като се е укривал в товарен вагон.
Къртис поклати глава.
— Преследвачите са преровили всички празни вагони и не са намерили и следа от бандита.
— Проверили ли са натоварените? — продължи да настоява Кълхейн.
— Как биха могли? Вагоните за здраво заключени. Няма начин бандитът да е успял да влезе в някой от тях.
Кълхейн се ухили като лисица, надушила плячка.
— Вероятно никой не ви е казал, че всички влакови механици носят ключове, които могат отворят вратите за товарене в случай на пожар.
— Не бях в течение за тази подробност — призна Къртис.
Очилата в метални рамки се хлъзнаха по носа на Кълхейн.
— Определено си струва да помислите над това.
— Да — отрони замислено агентът и умът му се задвижи. — Можем да елиминираме възможностите. Хайките твърдяха, че не е имало следи, водещи извън града, по които да тръгнат, което означава, че нашият човек не е яздил кон. Няма почти никакъв шанс да е могъл да вземе дилижанс и изглежда невероятно да е купил билет и да се е измъкнал от града като пътник на влак. Също така не е забелязан в празен товарен вагон.
— При което остават натоварените вагони като единственото непроучено средство за транспорт — довърши дребосъкът.
— Може би се натъкнахте на нещо — призна Къртис.
По лицето му пробяга странно изражение, докато започваше да си представя нов сценарий.
— Това отваря съвсем нова пътека. Сега трябва да прегледам регистрите на товарните вагони, за да проуча тези от тях, които са съставяли съответните композиции. Трябва да открия собствениците им и какви са били крайните им дестинации.
— Не е лека задачата — отбеляза Кълхейн. — Ще трябва да проверите стотици товарни вагони от десетина композиции.
— Като парче от пъзел. Намираме определен вагон, който е бил спиран на близък страничен коловоз във всеки от ограбените градове в дните на обирите.
— Ще се радвам да ви помогна с товарните записки на „Юнион Пасифик“.
— Благодаря ви, господин Кълхейн. Два от въпросните товарни влакове действително са били от „Юнион Пасифик“.