Выбрать главу

Кромуел вдигна очи от машината, щом сестра му влезе в стаята, облечена във велурена рокля, която се спускаше около приятно закръглените й прасци.

— Леко предизвикателно, а? — подхвърли й той, зърнал оголената плът.

Тя се завъртя и краката й се показаха до средата на бедрата.

— След като ще ходим из Барбари Коуст си помислих, че е уместно да се облека като мръсно гълъбче.

— Само гледай да не се държиш като такова.

Стана от канапето, изключи фонографа и й помогна да облече палтото си. Въпреки високите подметки на обувките си пак беше на ръста на сестра си. Последва я през голямата пищно резбована входна двукрила врата до алеята и чакащия ролс-ройс. Абнър, стегнат в униформената си ливрея и с лъснатите си черни ботуши, застана мирно и задържа отворената задна врата. Ролс-ройсът беше градска кола с покрито пътническо отделение, а водачът бе на открито, предпазен само от предното стъкло. Щом сестра му се настани, Кромуел даде указания на шофьора къде да ги откара. Абнър даде газ и голямата кола се затъркаля тихо по каменния паваж на улицата.

— Това е първата ни възможност да поговорим, откакто се прибрах каза Кромуел спокоен, че шофьорът няма да чуе разговора им през стъклената преграда, отделяща предната от задната седалка.

— Знам, че разходката ти до Солт Лейк сити беше успешна. И банката ни е с още седемстотин хиляди долара по-богата.

— Не си ми разказала как се оправи в Денвър.

— Шпионите ти в агенция „Ван Дорн“ бяха съвсем точни в оценката си за разследването. Водещ следовател е поел в офиса в Денвър работата по издирването на Бандита касапин.

— Мразя да ме наричат така. Бих предпочел нещо по-ефектно.

— Какво например? — засмя се тя.

— Елегантният дух.

Сестра му завъртя очи.

— Това едва ли ще ентусиазира издателите на вестници.

— Какво друго научи?

— Шефът на офиса в Денвър, Никълъс Аликзандър, е идиот. След като го замаях с чара си, не спря да говори за издирването. Беше ядосан, че не са му възложили разследването и без задръжки бе готов да издаде всичко, свързано с методите, които прилагат, за да хванат прочутия бандит. Лично Ван Дорн е поверил случая на най-добрия си агент, Айзък Бел. Красив и елегантен дявол. И много богат, бих добавила.

— Видяла си го?

— Запознах се и дори танцувах с него. — Извади малка снимка от портмонето си. — Чаках да ти дам това. Образът не е много добър, но фотографът, когото наех, не е много опитен в снимането без аранжировка.

Кромуел включи лампата на тавана на колата и огледа снимката. Показваше висок мъж с руса коса и мустаци.

— Трябва ли да се притеснявам от него?

— Не мога да кажа — отвърна тя уклончиво. — Стори ми се по-интелигентен и обигран, отколкото ме уверяваха шпионите ни. Накарах ги да проверят биографията му. Изглежда няма случай, в който да не е успял да залови човека си. Досието му е брилянтно. Ван Дорн има много високо мнение за него.

— Ако е богат, както казваш, защо си губи времето като прост детектив?

Маргарет сви рамене.

— Нямам представа. Може би го привличат предизвикателства като теб? — Помълча, докато оправи с пръстите си въображаема къдрица.

— Откъде идват парите му?

— Забравих ли да спомена, че е от банкерска фамилия в Бостън?

Кромуел се стегна.

— Знам за фамилията Бел. Притежават „Америкън стейтс банк“ в Бостън, една от най-големите финансови институции в страната.

— Той е парадокс — каза тя замислено, спомнила си няколкото минути с него в хотел „Браун Палас“. — Но също така може да е много опасен. Ще ни подгони като лисица — заек.

— Детектив, който познава вътрешните банкови процедури, не е на добро. — Тонът на Кромуел стана тих и леден. — Трябва да бъдем особено бдителни.

— Съгласна съм.

— Сигурна ли си, че не се е досетил за самоличността ти?

— Прикрих добре следите си. Доколкото той и Аликзандър знаят, името ми е Роуз Мантека, от Лос Анджелис, където баща ми притежава голямо ранчо.