— Ако Бел е толкова умен, колкото допускаш, ще провери и ще докаже, че Роуз не съществува.
— И какво от това? — отвърна тя лукаво. — Никога няма да разбере, че името ми е Маргарет Кромуел, сестра на уважаван банкер, който живее на Ноб Хил в Сан Франциско.
— Каква друга информация изтръгна от Аликзандър?
— Само това, че разследването на Бел не върви добре. Нямат улики, които да водят към теб. Аликзандър беше ядосан, че Бел не го е включил в доверения си кръг. Казва, че Бел пази в тайна действията си с двамата агенти, Къртис и Ървайн. Успях само да разбера, че са на терена и ровят из храстите за някаква следа.
— Това е добре. — Кромуел се усмихна сдържано. — Изобщо няма да си помислят, че зад обирите стои банкер.
Тя го погледна в очите.
— Би могъл да престанеш, мисля. Не ни трябват повече пари. А колкото и да си предпазлив, колкото и да си хитър, въпрос е само на време да те хванат и обесят.
— Искаш да се откажа от възбудата и предизвикателството от постигането на нещо, което никой друг не би дръзнал, за да играя ролята на скучен банкер до края на живота си?
— Не. — В очите й припламна лукава искра. — Аз също обичам възбудата. — После гласът й затихна, някак отчужден. — Просто знам, че това не може да продължи вечно.
— Ще дойде момент, в който ще разберем кога да спрем — отвърна той с безразличие.
Нито братът, нито сестрата изпитваха и най-малкото разкаяние и угризение заради всичките мъже, жени и деца, които Кромуел беше убил. Нито им пукаше за всичките спестявания на дребни търговци, миньори и фермери, които се бяха разорили, след като обраните банки, неспособни да овъзмездят вложителите си, бяха затръшнали врати.
— Коя взимаш тази вечер? — попита тя, за да смени темата.
— Марион Морган.
— Онази моралистка — присмя се Маргарет. — За мен е загадка защо я държиш.
— Между другото е много ефективна — отвърна той, без желание да влиза в спор.
— Защо още не си я вкарал в леглото? — подкачи го с лек смях сестра му.
— Знаеш, че никога не се заигравам със служителките си. Принцип, който ми е спестил много съжаления. Взимам я тази вечер само като бонус за работата й. Нищо повече. — Роклята на сестра му се беше издърпала над коленете й и той стисна едното. — Кой е щастливецът тази вечер?
— Юджийн Бътлър.
— Онова конте? — подразни я той. — За нищо не става.
— Мръснишки богат е…
— Баща му е мръснишки богат — поправи я Кромуел. — Ако Сам Бътлър не беше направил един щастлив удар, когато се натъкна на златната жила на Мидас, щеше да си умре пройдоха.
— Юджийн ще бъде по-богат от теб, когато баща му умре.
— Разсипник и пияница. Ще изхарчи състоянието си толкова бързо, че главата ти ще се замая.
— Мога да го озаптя — заяви сестра му. — Влюбен е до лудост в мен и ще прави всичко, което му кажа.
— Можеш да се оправиш по-добре. Много по-добре — изсумтя Кромуел. Включи говорителната тръба и заговори на шофьора: — Абнър, завий наляво на следващата улица и спри пред дома ма Бътлър.
Абнър вдигна ръка в знак, че е разбрал. Спря колата пред огромно имение, построено от дърво в модерния викториански стил. След това слезе и звънна на камбанката на предната врата с железни крила. Отзова се слугиня и той й връчи визитката на Кромуел. Жената я взе и затвори вратата. Две минути по-късно крилата се отвориха отново и излезе висок чаровен мъж със скулесто лице, който тръгна към колата. Можеше да мине за модна театрална знаменитост. Също като Кромуел носеше вълнен костюм, но по-скоро тъмносин, отколкото черен, колосана яка и вратовръзка на бели ромбове. Спря се на прага и подуши във въздуха, примесен с лека мъгла от залива.
Абнър отвори задната врата на колата, дръпна подвижна седалка и се отдръпна. Бътлър влезе и се настани. Обърна се към сестрата на Кромуел.
— Маги, днес си направо зашеметяваща, да те схруска чо… — Замълча, видял враждебния поглед в очите на Кромуел и го поздрави, без да подава ръка: — Джейкъб, радвам се да те видя.
— Добре изглеждаш — подхвърли Кромуел равнодушно.
— Напълно. Ходя по пет мили на ден.
Кромуел го пренебрегна, взе говорителната тръба и даде указания на Абнър къде да вземе Марион Морган. После се обърна към сестра си.