— Насам, дами и господа, в „Спайдър Кели“, най-страхотното заведение за пиене и танци на брега! Всички са добре дошли, всички ще изживеят нощта на живота си. Вижте най-дивашкото шоу и най-красивите момичета, които може да се намерят някъде! Вижте как им хвърчат петичките до главите. Как само въртят кръстчета и се полюшват! Ще ви стъписат и изумят!
— Мястото вече ми харесва — каза развеселена Маргарет.
Марион зяпна и се вкопчи силно в ръката на Кромуел, загледана в надписа, пренебрегван от клиентелата, който гласеше: „ВСЯКАКВИ ВУЛГАРНОСТИ СА ЗАБРАНЕНИ В ТОВА ЗАВЕДЕНИЕ“.
Влязоха в голямо фоайе, украсено с панели в рамки с голи жени, танцуващи сред римски руини. Поздрави ги уредник, облечен в зле скроен смокинг и ги придружи навътре.
— Желаете ли да слезете долу за шоуто? — попита ги той. — Следващото започва след десет минути.
— Бихме искали безопасна маса по-настрана от сганта — заяви с настойчив тон Кромуел. — След бутилка от най-доброто ви шампанско ще слезем долу за танците и шоуто.
Уредникът се поклони.
— Да, сър. Насам, моля.
Придружи групата на Кромуел през пълния с хора салон до една маса на балкона за богати гости, за който бе споменал Бътлър, с изглед към долния етаж на салона. Скоро една сервитьорка, облечена в тънка блузка с голямо деколте и пола над коленете, от която се показваха апетитни крака в черни копринени чорапи, задържани от съблазнителни жартиери, им донесе голяма бутилка шампанско „Вьов Клико Понсардин“, реколта 1892 г. След като постави бутилката в дървеното ведро с лед, тя се отърка в мъжете и им се усмихна свойски. Маргарет върна усмивката й, давайки й да разбере, че знае, че работи и в яслите горе, освен дето сервира на клиенти. Изненадана, че вижда особа от Ноб Хил, облечена така предизвикателно, сервитьорката я изгледа мръснишки.
— Знаеш ли, миличка, червенокоси като теб доста се търсят. Може и сама да си кажеш цената.
Марион се стъписа. Кромуел се мъчеше да сдържи смеха си, а Бътлър избухна открито:
— Това е дама! — сопна се той. — Ще се извиниш!
Сервитьорката го пренебрегна.
— Ако е и еврейка, може да удари върха на скалата. — След това се обърна, люшна задник и заслиза по стълбището.
— Какво общо има еврейството с това? — наивно попита Марион.
— Има един мит — обясни Корнуел, — че червенокосите еврейки са най-страстните жени.
Маргарет се забавляваше, загледана долу в салона. Изпитваше замайващо въодушевление, докато наблюдаваше моряците и докерите, младите и честно трудещи се момчета, които, без да осъзнават, тръгваха по пътя на порока. Гледаше закоравелите престъпници, които обикаляха из помещението, осеяно с малка армия мъже, вече твърде пияни, за да могат да стоят на крака. Никой, дори и брат й не знаеше, но тя беше посещавала по няколко повода вертепите на Барбари Коуст. А беше напълно в течение, че брат й Джейкъб е чест клиент на скъпите и най-луксозни публични домове, където въртяха занаята си дамите с лоша репутация.
Марион изпитваше погнуса и в същото време — възхищение. Беше чувала, че крайбрежието е дъното на горчивината и отчаянието за бедняците на Сан Франциско, но не беше имала и представа досега колко могат да затънат хората. Не беше свикнала да пие. След малко шампанското я размекна и започна да вижда мизерията в не толкова болезнена светлина. Опита се да си представи, че е от онези леки жени, които взимат мъже горе до „яслите“ само за петдесет цента. Ужасена, бързо изтласка мисълта от ума си и колебливо се изправи на крака, след като Кромуел вдигна опразнената бутилка и обяви, че е време да идат долу.
Уредникът се появи и намери заета маса на дансинга, недалеч от сцената. Две двойки, облечени в мръсни работи дрехи възразиха, че ги вдигат от местата им, но уредникът ги заплаши с телесни щети, ако не се махнат.
— Какъв късмет — отбеляза Маргарет. — Шоуто тъкмо започва.
Кромуел поръча нова голяма бутилка шампанско, докато гледаха как една пищна жена се качи на малката сцена и започна „Танца на седемте воала“. Много скоро воалите паднаха и тя остана в оскъден костюм, който оставяше твърде малко за въображението. Коремните й мускули се накъдриха, щом се заизвива и направи няколко прелъстителни движения. Когато номерът свърши, мъжете от публиката започнаха да хвърлят монети на сцената.