— Е, това определено беше възбуждащо — подхвърли Маргарет саркастично.
Малък оркестър засвири и по дансинга се задвижиха двойки в живия ритъм на танца „Тексас Томи“. Бътлър и Маргарет закръжиха по пода с игрива разпуснатост, все едно че бяха едно цяло. Марион изпитваше гузно притеснение, че е толкова интимно близо до шефа си. След всичките години работа за него, за първи път я беше поканил навън. Беше великолепен танцьор и тя се остави да я води.
Бендът сменяше ритъма, за да могат танцуващите да сменят стъпките от „Търки трот“ на „Бъни хъг“. Скоро танцьорите започнаха да се потят в тясното непроветрено пространство на сутерена. Главата на Марион се замая от шампанското и тя помоли Корнуел да поседи за няколко минути.
— Имате ли нещо против да ви оставя замалко? — попита я вежливо Кромуел. — Бих искал да се кача горе да изиграя няколко ръце фаро.
Марион изпита огромно облекчение. Беше на ръба на пълното изтощение, а краката я боляха от новите обувки.
— Да, моля ви, господин Кромуел. Тъкмо ще поотдъхна малко.
Кромуел се качи по дървеното стълбище и бавно мина през игралния сектор, докато стигна до маса, на която нямаше никой друг, освен крупието. Зад него стояха двама мускулести мъже и видът им обезкуражаваше всеки клиент да седне да играе.
Крупието приличаше на заченат от бик. Главата му беше като изсечена скала, поставена върху врат с дебелината на дънер. Черната му коса беше боядисана, намазана с помада и раздвоена по средата. Носът му бе сплескан от многократно чупене. Бистрите му очи стояха някак не на място на лице, познало не малко юмруци. Имаше торс на бирена бъчва, закръглен и едър, но стегнат, без тлъстини. Спайдър Ред Кели, „Червения паяк“, беше някогашен боксьор, надвил веднъж Джеймс Дж. Корбът, бившия шампион в тежка категория, сваляйки го два пъти в нокдаун, но беше рухнал сам в двайсет и първия рунд. Вдигна очи щом Кромуел се приближи.
— Добър вечер, господин Кромуел, очаквах ви.
Кромуел отвори капака на часовника си и погледна стрелките.
— Простете за закъснението ми с осем минути, господин Кели. Бях неизбежно задържан.
Ред Кели се усмихна, оголвайки двата реда златни зъби.
— Да, и аз щях да се задържа, ако бях в компанията на такава очарователна лейди. — Кимна към масата. — Бихте ли опитал късмета си?
Кромуел извади портфейла си и отброи десет петдесет доларови банкноти на Националната банка, отпечатани в неговата банка по договор с федералното правителство. Кели небрежно постави пачката на купчината отстрани на масата и избута към него стек медни жетони със знака на заведението. На зелената плюшена покривка беше изрисуван типичният за фаро комплект от тринайсет карти. Комплектът беше в пики от асо до поп, с асото вляво от крупието.
Кромуел постави един жетон на валето и един между петицата и шестицата в залог, наречен „цепене“. Кели извади горната карта от кутията на крупието и откри следващата карта, наречена „губеща“. Оказа се десетка. Ако Кромуел бе заложил на нея, щеше да е загубил, тъй като банката печелеше всички залози върху откритата карта. След това Кели извади губещата карта от кутията и откри печелещата карта. Беше петица. Кромуел спечели пълния залог, не половината.
— Късметът на начинаещия подхвърли той, докато Кели избута печелившите жетони по масата.
— Какво ви е желанието, господин Кромуел?
— Нищо не искам, благодаря.
— Поискахте да се видим. Какво мога да направя в замяна на услугите, които сте ми оказвали през годините, щедрите заеми и помощта полицията да не закача заведението ми?
— Искам едно лице да се елиминира — подхвърли небрежно Кромуел, все едно че си поръчваше бира.
— Тук в града ли? — попита Кели, докато размесваше картите за нова ръка.
— Не, в Денвър.
— Мъж, надявам се — измърмори бившият боксьор и настоящо крупие, без да вдига очи от кутията за раздаване. — Поставете залога си.
Кромуел кимна и придвижи жетон между дамата и валето.
— Всъщност е агент на детективска агенция „Ван Дорн“.
Кели се спря, прели да извади карта от кутията.
— Премахването на агент на Ван Дорн би могло да има сериозни последици.
— Не и ако се направи добре.
— Името?
— Айзък Бел. — Кромуел подаде снимката, дадена от сестра му. — Това е той.
Кели й хвърли поглед.
— Защо искате да бъде премахнат?